„Системата от чакри беше едно откровение за мен. Сякаш очите ми се отвориха и аз прогледнах. Много години смятах, че физическото тяло и духовния живот са две напълно различни неща, защото никой не ми беше казал, че между тях съществува взаимодействие. Системата от чакри е връзката между човешкото тяло и Божественото

Чрез тази система ние получаваме духовни опитности. Това е също връзка между физическото тяло и нашето поведение, чувства и психични процеси. Тя управлява всичко в нас. Ако в една чакра същесвува проблем, на психично ниво ние не проявяваме качествата на тази чакра (т.е. любов, мъдрост, морал и т.н.) А на физическо ниво, в органите, които се захранват от тази чакра, също възникват проблеми. По този начин възникват болестите.

Аз не знаех това. Когато работим върху чакрата, ние можем да подобрим и двата аспекта. Системата от чакри е ключът, защото тя свързва всичко в нас. В Библията пише, че ангели записват всичко, което правим в Книгата на живота. Аз твърдо вярвам, че тази книга е системата от чакри.”

Още по темата:

Системата от чакри  

МУЛАДХАРА ЧАКРА  

Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го
попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
— Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне.
Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те
слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след
като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са
конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и
това е достатъчно. Съществува и още един тип
коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и
сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил
очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.

На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало
да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога,
а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си,
Ананда не можел да  не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание  настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и
лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а
човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и
светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока
признателност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
— За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много
години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова
единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти
благодари?

Буда отговорил:
— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не
бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна,
разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо
му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и
той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно
само сянката на камшика. И когато затворих очи,
той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се
мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той
се намира отвъд пределите на ума.

* Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.

Нямам никакво име,
аз съм като свеж полъх на планините.
Нямам никакъв подслон,
аз съм като лъкатушещи води.
Нямам никакво светилище
като тъмните ви богове.
Нито съм в сянката на потайни храмове.
Нямам никакви свещени книги,
нито съм установен в традиции.

Аз не съм нито в тамяна, поставен на високите олтари,
нито в помпозна церемония.
Аз не съм нито в идол изобразен
нито съм в разкошна песен на мелодичен глас.
Аз не съм обвързан от теории,
нито покварен от вярвания.
Аз не съм скован в робството на религиите,
нито в лицемерно набожната агония на техните свещеници.

Аз не съм впримчен във философии,
нито задържан от силата на техните секти.
Аз не съм нито долу, нито горе,
аз не съм боготворящият, нито боготворяното.
Аз съм свободен.
Моята песен е песента на реката,
призоваваща открито море.
Лъкатушейки, лъкатушейки
аз съм животът.

Животът няма никаква философия,
нито лукава система от мисли.
Животът няма никаква религия,
нито обожания в потайни светилища.
Животът няма никакъв бог,
нито бремето на страховита мистерия.

Животът няма никакво жилище,
нито болезнената печал на крайно разложение.
Животът няма никакво удоволствие, никаква болка,
нито покварата в преследване на любовта.
Животът не нито добър, нито лош,
нито мрачно наказание за лекомислен грях.

Животът не дава никаква утеха,
нито почива в храма на забравата.
Животът не е нито дух, нито материя,
нито има жестоко разделяне на действие и бездействие.
Животът няма никаква смърт,
нито има празнотата на самотността в сянката на времето.
Свободен е човекът, който живее във вечното.
Защото животът е.