Напоследък съм изпаднала в почти пълно блог-затъмнение. Гледам дори,че Блог-кампът е минал и си викам "леле, кога дойде и кога мина"...Времето тече бързо...вече повече от 25 дни съм в Гургаон.

Почти нямам достъп до интернет извън работа, затова е разбираемо, че не чета и много блогове. Понякога това ми липсва - бях толкова свикнала да преглеждам Google reader. И да се информирам какво става наоколо от блоговете. Сега това се случва все по-рядко. Не знам дали е добро или лошо :)

Не пиша и толкова често тук...колкото очаквах. Не е защото няма какво. Някои хора ми казват, че мейлите които пиша не им били достатъчни, искали да разказвам още и още. Да, но Индия не може да се разкаже. Наистина...

Така че - аз ще продължавам да пиша...а вие елате да поживеете тук :) Уверявам ви, че на втората седмица, ако още не сте си тръгнали, ще се чувствате като у дома си:)

Освен тази промяна реших да изпробвам как стоят нещата със съкратения вариант на постовете. Честно казано малко ме дразни това "Keep reading" , та затова засега ще го слагам в по-стари публикации, ако изобщо не реша да се откажа от него.

Успях най-сетне да си възстановя всичките публикации от юли, когато сървъра на bloghub.org гръмна. За съжаление без коментарите :( Ако някой знае как да си върна коментарите - ще съм много благодарна :)

Добавих и един feed към дребосъчестите неща в Twitter.

Освен това, блогът MySofia, където има снимки на разни цветни и красиви за мен неща в града, се трансформира в Gipsy Caravan. Причините са две: първо - София ми изглежда все по-малко красива и второ - не виждам защо да не слагам там и снимки от други градове, където пътят ми ме отведе :)

Смятам в следващите няколко дни да се отделя трайно от онзи с когото прекарвам 70% от времето си напоследък. Най-обичания и най-мразения. Компютъра.

Амбицията ми - да дочета "Като гореща вода за шоколад" и да прочета "Записките на чистачката Мод" и "Staring at the sun" на Джулиан Барнс(малко да си го припомня този английски).

И да видя Будапеща нямам търпение!

Най-вече обаче...да не чета никакви вестници ;)

Пуф!

*Изчезнах*

А Вила Вилекула ще ме чака да и разкажа историите после.

Обещах на няколко човека, че ще има още приказки за чипоносата фея...но те разбира се не се раждат всеки ден. Ще се постарая :)

Междувременно, Пейо ме вдъхнови (разбирай "смъмри" и аз се "засрамих" и "мотивирах") да започна истории с герои като неговите :) Мдам. Имам засега двама кандидати за славата

а именно (та-да-да-дам):

Парашкева - петниста водна крава, която откак я помня все е бременна

Пурко - лилав рибок с подозрително дълъг нос

Все още обмислям интригата и ще ви ги представя и визуално...А междувременно - ако намеря време ще кача и една-две стари истории :)

И блога си не исках да местя, щото си бях свикнала с bloghub и си ми харесваше.

Обаче, след като им гръмна сървъра и се трепах да възстановявам постове две нощи, днес изобщо не ми се отвори страницата.

Съажялявам, но наистина нямам време и нерви да поватарям упражнението отново.

Затова, ей ме на тук :)

Имам още за възстановяване (хубаво, че си направих RSS feed и ми излязоха всички публикации за последните месеци, че инак щеше да е мъка), за доизкусуряване и после трябва да кажем на хората, че се местим.

Хайде, дано е късметлийско :)

След едногодишно мълчание [шШшт!] аз отново съм тук [ЙЕЕЕЕЕ....]. Има куп нови неща. Първото, което се набива на очи, е новият адрес [хост]. Welcome to WordPress! Има по-як админ интерфейс ;) Мн е юзъбилити [XD] . За ваше улеснение, може да ползвате тоз адрс - щрак/клик/зелеее ...

През тази една година правих мн неща... Например учех, учех.. ии... ъъ... учех?! О, дааа... Гоооляяяям кеф! Беше мнооог якооо! *пише иронично* Както не знаете, аз мечатаех да вляза в НГДЕК /Национална Гимназия за Древни Езици и Култури/. Ии.. Пътят ми към Мечтата бе дълъг и трънлив. Дълъг - седем години, като, разбира се, 7 клас - най-яко. Трънлив - защото беше съпроводен от тежко, уморително, но и продуктивно учене. Този път извървях благодарение на Любов Шишкова и Теодора Борисова, които са преподавателки съответно по български език и история. Мн мн им благодаря *цунка по бузата*. Защо ли?! Ами, защото вчера стана ясно, че имам МАКСИМАЛЕН БАЛ! Уоу! Две шестици от у-ще + две по 6.00 от двата изпита иии... Бал 36! Йееее!!! Аз съм the beeest :D Знаех, че има такова нещо пълен бал, ама то беше някъде в областта невъзможното, немислимото. А ето че аз постигнах невъзможното и немислимо! Да променя живота си из основи за 1 година се оказа правилно решение. Зарязах нета - затворих блог, сайт, игри в името на една по-важна кауза - личното ми щастие, свързано с успех на изпитите. И стана. Получи се. Чудо!

Ноо... Отново съм тук! НЯМА да се отървате от мен и туйто!

Ем, кфо друго да ви кажа? То... Нз от къде да започна. Може би от началото?

В началото бе словото..

А и в края ;)

Весело лято!