Първо започваш да виждаш дъжда.

После започваш да го чуваш.

Накаря започваш да го усещаш.

И след това завалява дъжд.

Мисълта е мускул. Тя моделира физическия свят.

Хората са отговорни за своите мисли.

Тихомир Димитров

Когато се опитах да споделя хрумването си с Енея, тя ме отряза: "Аха, като ".........." (онези лошите, които излъгаха маса народ, че ще получат хонорари) и дори не ме изслуша докрай. Затова бързам да започна с най-важното - не обещавам и няма да плащам никакви хонорари. Мотивацията ти да разкажеш своята история ще бъде същата като мотивацията ти да пишеш в блога си или пък да споделяш пред приятели любопитни неща от ежедневието. Само дето аудиторията е малко по-глобална. Изискванията, ако въобще може да се говори за някакви изисквания, са три: 1) да си българин, 2) да знаеш английски и 3) да имаш интересна история за разказване. Колкото по-кратка, толкова по-добре. Нивото на инглиша изобщо не бива да те притеснява. Аз лично се справям добре с езика, но допускам чудовищни грешки поради чист мързел. Работил съм дълги години с чужденци и съм забелязал, че те така или иначе ме разбират. Защо трябва да се напъвам? Съдържанието е по-важно от формата.

И така, за какво става въпрос? Реших да създам нов блог, който да показва живота в България от българска гледна точка. Знам, че има инсайдър' с гайд и лонли планет, но не е същото. Един разказ за живота в Рио, например, би ми бил доста по-интересен, ако е написан от Фернандо, който живее в "Града на Бога", извън популярния образ на Бразилия като туристическа дестинация. При това на достъпен за всички език.

Този блог няма да се занимава с туризъм, политика или бизнес, нито пък ще се опитва да продава недвижими имоти на чужденци. Той ще бъде изцяло съсредоточен върху историите от живота, които са шокиращи, интересни или впечатляващи заради факта, че са български. Мога и сам да се захвана със съдържанието, но личната ми гледна точка е ограничена и изчерпаема. Омръзнало ми е от солови изпълнения, пък и не разполагам с достатъчно време. Сигурен съм, че има хора, които изобилстват от сюжети, описващи парадоксалния живот в България. Това в особено голяма степен важи за българите, които са живяли (продължават да живеят) в чужбина. Те познават и двете страни на барикадата, имат база за сравнение и могат да бъдат още по-провокативни.

По време на блогкампа споделих набързо идеята с Ани, Петя, Лонганлон, Майк Рам и още няколко човека, които видимо проявиха интерес, но ще ги разбера, ако са го направили само от учтивост. Важен е ентусиазмът и още по-важно е да имаш интересна история за разказване. Блогът е уникален по рода си, защото колкото и да търсих, подобен не намерих. Така че имаме възможността да бъдем пионери :) Знам, че ниското самомнение за езиковата култура на доста хора ще ги спре, но нека това да не ви бъде критерий. Вижте каква статия на маймунски английски съм написал аз и взимайте пример от мен. Както казах, по-важна е историята. А истории има много. Като започнеш от разговорите с таксиметровия шофьор и стигнеш до баба си, която вари компоти на село. Всичко това ще бъде безкрайно интересно за хората от други култури. Ето още една чудесна възможност да се изложим пред чужденците :)

Потенциалната аудитория на блога е практически неизчерпаема. Тя включва всички чужденци, които са чували за България, идвали са в България, интересуват се от България или направо си купуват къщи в България, плюс всички англоговорящи българи по света и у нас. Към тях трябва да прибавим и случайните, кесещи пред компютъра офис служители, които в благодарение на този блог ще преоткрият България. Говорим за стотици милиони души от цял свят. И не се съмнявам, че има какво да им разкажем. Така че историите ви ще бъдат чути. Ако пък един ден направим този блог хипер-мега-ултра популярен и успеем да спечелим няколко цента от него, ще ги изпием заедно. Но нека това да не ви е мотивацията сега. Мотивацията да искаш да разкажеш, да можеш да разкажеш и да имаш какво да разкажеш е най-чистата и най-честната отправна точка в света.

Ако по някакъв начин съм успял да те заинтригувам, изпрати ми текст, който те описва в две изречения, някаква снимка, линк към блога / сайта ти (ако имаш такъв) и история на тема: Living in Bulgaria from a Bulgarian Point of View. Гледай да не е прекалено дълга, че станахме 21 век и хората (включително и ти) вече нямат време за разточителни истории. Ползвай линка "Обратна връзка" горе, в дясно. И нека се позабавляваме заедно!

P.S

Ще се радвам ако технически по-грамотни хора от мен, пожелали да станат съавтори в проекта (а и не само), помогнат да го направим малко по-търпим откъм функционалност и дизайн след време.

Тихомир Димитров

Рядко ми се случва да похваля някой блогър и май по-честичко изпадам в негативизъм и се поддавам на излишни провокации, което оценявам като своя лична грешка. А всъщност има доста хора, чиито идеи заслужават да им се обърне внимание.

Един от тези хора е Петя Кирилова-Грейди - автор на първия, според мен, феминистки блог в България. Петя заслужава внимание, защото постовете й са интересни, информативни, качествено поднесени, балансирани и добре аргументирани. След тях се оформят интересни дискусии, в които от време на време дейно участвам, ръсейки къде мъдри, къде не чак толкова мъдри слова.

Един от последните постинги на "отворената феминистка", както я нарича бате Лонганлон, за пореден път успя да ме ангажира. Става дума за рекламите, които представят жената като секусален обект (или домакиня) и по този начин насаждат вредни за общественото й положение нагласи. Посочен е конкретен пример с рекламен клип на водка "Флирт", в който известни манекенки развяват коси и друсат цици, докато яздят бик. Не е най-добрият пример, но за мен темата е по-важна от съдържанието в случая.

Публикувах  коментар в блога на Петя, който след известна редкация реших да пусна и тук.  Преди това, обаче, искам да уточня личната си позиция спрямо феминизма. За мен той не непознат, нито плашещ, а просто непотребен в съвременните демократични общества. Законите на тези общества отдавна гарантират равни права на жените. Успехът цивилизования човек зависи от неговото образование, възпитание, социална среда, лични амбиции, талант и интелект, а не от пола му. Да си жена отдавна не е недостатък, а в много случаи (страни) дори е предимство. Но ние, мъжете, нямаме повод да се оплакваме, защото, както казах, законът гарантира равни
права.

Общо взето, в напредналите нации, които разрешават дори гей браковете с осиновяване на деца и , където законите се спазват, няма нужда от движения в защита на правата на жените. А именно там те са най-много. Ето защото ги считам за излишни. В страните с чудовищно тираничен, патриархален режим жените болезнено се нужадят от някой, който да им защити правата, но там такива организации почти липсват, защото ако проповядваш феминистки идеи има опасност да те обесят на кран или да те убият с камъни. Този факт превръща феминизма в едно досадно дърдорене, в една аут ъф дейт кауза и в едно излишно харчене на пари, за мен.

България обаче е някъде по средата. На Балканския полуостров, между патриархалния Ориент и демократичния Запад, идеите на феминизма все още имат значение и ако не друго - то поне са достатъчно непознати. Ето защо блогът на Петя е ценен. Ценна е информацията в него, въпреки несъгласието ми с някои лични позиции на авторката.

Вредната за жените реклама, пък, е тема, по която разсъждаваме почти еднакво. Открих някои непълноти и просто реших да допълня госпожа Кирилова-Грейди. Така се роди дългият ми коментар. Можеш и да не го четеш. Все пак, на кой му пука за идеите на феминистките...

Шегувам се, естествено. Та, ето какво имам да добавя към темата:

"Един път и аз да се съглася с теб. Напълно си права - рекламите създават образи и обществени нагласи, които представят жената в неравностойно положение. Дори навремето публикувах една статия в сп. Мениджър на тема: "Жената като прайм таргет на потребителската реклама", където си позволих да споделя, че феминистките в този случай са прави. Обаче искам да допълня темата ти, защото пропускаш нещо много важно.

Рекламната индустрия не е благотворителна организация, обществена институция или някаква морална платофрма. Тя е мултимилионна индустрия, дори в малката България. Тя не се интересува от проблемите на бедните, нито от неравностойното положение на сираците, камо ли от правата на жените. Дори да дава пари за благотворителност, тя го прави с РЕКЛАМНА ЦЕЛ. Рекламата търси слабостите на потребителя, изучава ги, инвестира в тях и се възползва от тях, за да печели пари. Тя се стреми да бъде убедителна, а за целта ние, като потребители, трябва да й повярваме. За да й повярваме, тя трябва да ни покаже един близък до нашия свят, какъвто  познаваме. Рекламата трябва да ни поднесе дейстивтелни (макар и преувеличени) образи, които имат аналог в ежедневието ни.

Когато използва жените с рекламна цел, индустрията всъщност показва социалните роли на мъжа и на жената в България такива, каквито са. Защото повечето жени не са феминистки и повечето мъже не вярват в равноправието. Те дори не знаят какво точно проповядва феминизмът.

Разходи се по улиците на пролет и виж полуголите ученички, виж 16 годишните наркоманчета в двора на училищата, виж чалга културата, където да демонстрираш плът, ако си жена, е просто задължително. А ако си мъж, ставаш "вървежен" само в образа на мачо, на женкар, на чувствителен, метросексуален гей или на мутра. 90% от младежите слушат чалга и подражават на популярните образи от медиите, които пак рекламата ги създава.

Хората в БГ отдавна затъпяха масово и спряха да четат книги, като ги заместиха с лесни за употреба, субкултурни, медийни продукти. Спряха да се интересуват, да натрупват знания. Това е непрeстижно занимание днес. Днес е модерно да си прагматик. Поради тази причина повечето жени дори не знаят за съществуването на феминизма и за това, че рекламите създават вредни за общественото положение на жената послания. И се държат по същия начин, по който ни ги показва рекламата, подражвайки на шоубиз образи, които заместиха интелигентните източници на информация подобно на фаст фууда, който замести старата култура на вкусната, домашно приготвена и здравословна храна.

Ще се опитам да обобщя: рекламата в България показва жените като страстни любовници, готови да изпълняват всички капризи на някой богаташ в името на лукса или като най-обикновени майки и домакини, защото българските жени в действителност са точно такива. В по-голямата си част. Естествено, има и изключения.
Всичко, към което се стремят болшинството от младите жени у нас е да намерят финансово сигурен мъж, с когото да сключат брак, за да може той да ги издържа, след като му родят деца, а на тях да не им се налага повече да работят. Част от тези жени запазват ниско платените си длъжности или бутат някаква службица "за удоволствие" или "по навик", но оставени на собствена издръжка, те не биха могли да покрият дори половината от битовите си разходи.

Знам, че в този феминистки форум наблюденията ми ще се отхвърлят, но, хора, излезте навън и погледнете реалността в очите, за Бога! Заслушайте се в приказките на младите майки по пейките в парка. Хвалят се коя с кого е изневерила на мъжа си и коя колко е успяла да "измъкне" от домашния банкомат на два крака. Защо да ги "измъква" тези пари, като има реални предпоставки сама да си ги изработи сама?

Не можете кажете на черното - бяло. Просто действитеността в България е таква. Жените наистина получават по-ниски заплати, защото повечето от тях не се стремят към адекватно възнаграждение на труда си, което е свързано с допълнителни ангажименти. Спокойно могат да минат и без него, тъй като вече има кой да ги издържа. И ако не ми вярвате, сравнете статистиката на доходите, поинтересувайте се в какъв процент от българските семейства основен бред уинър е мъжът или просто хвърлете едно око върху брачната статистика, която показва, че в над 50% от модерните бракове мъжът е поне с десетина години по-възрастен от съпругата си и, съвсем естествено, по-богат.

До това положение на нещата водят традиционното патриархално възпитание, западналото образование (аз го наричам "масовото затъпяване"), липсата на амбиции, което си е вече личен, безполов проблем и, естествено - рекламата също много помага. Но тя е огледало на действителността, а не някакъв заговор срещу женската половина на човечеството. Сори за дългия коментар и поздрави!"

Тихомир Димитров

В четири лесни стъпки:

1) Изпълни предните два съвета

2) Намери красавица

3) Качи я на Айфеловата кула (Статуята на Исус в Рио също върши работа) и й направи предложение

4) Подкрепи го с двулитрова бутлика шампанско, ключове за чисто ново "Бентли" и пръстен с диамант

Тихомир Димитров

Чак перфектен няма да станеш, защото никой не е съвършен.

Но поне можеш да опиташ да си сред най-добрите.

Как ли? Ами като избягваш грешките на лошите работодатели и като следваш примера на добрите.

В три лесни стъпки:

1) Иди на на бе ге работодател

2) Прави всичко, което пише в "Аз обичам моята работа"

3) Никога не прави това, което пише в "Аз мразя моята работа"

Тихомир Димитров

В две прости стъпки:

1) Стани милионер

2) Направи си блог

Ха.

Тихомир Димитров