А-вчера-в-трамвая « WordPress.com Tag Feed

Твоята майка също!

Pippilota Mentolka — Wed, 02 Jul 2008 13:22:59 +0000

Возенето в транспорта сутрин започва да ми става все по-изнервящо, изморително и лошовпечатляващо!
Тази сутрин, след редовната караница да влязат хората навътре, за да не се тъпчем всички на вратата като говеда, дойде ред и да слизам.
Един беловлас мъж на около 65-70 години вървеше след мен. Слизайки три пъти ме блъсна със сака, които влачеше! Последния път почти паднах по стълбите! Без да се обръщам с ръка му бутнах сака. Вече на платното чух крясък от този човек на уж уважавана възраст:

- Не ми бутай сака!!!
- А Вие не ме бутайте мен!
- Да ти еба майката мръсна! Боклуци 'сякви!

По дяволите, едва 9 без 15 ч. е! Жеста не съм го ползвала от години, нали уж съм възпитан човек! Обърнах се и му казах безгласно:
"И твоята майка също!!!"

Ако за разлика от на мен, ви е станало смешно гласувайте за мен натискайки това Свежо

Провинение и наказание

Pippilota Mentolka — Fri, 20 Jun 2008 07:31:44 +0000

Отдавна не бях минавала по околовръстното, още повече в рейс. Пък в 8 ч. вечерта беше претъпкано като да беше сутрин. Прибавяйки затворените прозорци и миризмата на отрудени хора, програмата беше пълна. И така задружно хвърчахме по околовръстното няколко спирки, докато не стигнахме Суходол. Рейса спря и разтовари, натовари и пак подпали. Стотина метра по-късно вниманието на всички беше приковано от катастрофа. Три коли, две от тях блъснали се челно, полицейска кола, полицай, разпитващ участниците в случката. Народа притихна от страха, който обхваща всички, когато видят катастрофа, и ако мислите можеха да се чуват, щях да чуя себе си и другите пътници:"Дано няма пострадали, пази Боже и мен от такива работи."
А в тишината иззвъня:
- Хах - кратко и весело, почти като долетяло от света на някой луд. Беше момичето до мен. Имаше около 18 години, със слушалки в ушите, засмукала едната дръжка на слънчевите си очила. Именно заради тях не можа да удължи смеха си и след веселяшкото "хах" продължи само да се усмихва щастливо и да си гримасничи като да беше видяла не пътен инцидент, а самият Джъд Лоу и мисълта просто я скапваше от кеф. Щеше да има да разправя весела случка след малко като седне на по две-три с приятели.
Рейса остана все така стъписан, но вече не заради катастрофата, а заради неочакваната реакция произлязла от редиците на пак този същия автобус.
Но не остана много време за това, защото след минута бабата, която седеше току до мен и момичето, понечи да й казва нещо. Каза го много тихо и нито момичето я чу, нито моето любопитство. Без да вади тапите от ушите си девойчето се усмихна все така щастливо и отговори, че не е чула. Бабчето пак прошепна нещо и последва същия отговор. Но тя не се отказа, леко се изправи и привика момичето да се наведе. То все пак извади слушалките от ушите си, отново се усмихна неуместно:
- Не Ви чух какво ми казвате.
- шушушушушу - не можах да доловя аз. А в отговор момичето се изчерви и смути, сви се като да беше видяла катастрофа. Отговори:
- Не, не, не съм. Не съм!
- Ама аз ще Ви отстъпя, не се притеснявайте, във вашето положение!
- Ама аз не съм! Нямам за какво да сядам! - Направо беше ужасена от предположението на възрастната жена.
Не знам колко продължи помръкналостта й. Рейса зави и спря, а аз си запроправях път към изхода.

Това стори ли ви се Svejo? Подай ми едно гласче :)

Извадено от контекста

Pippilota Mentolka — Tue, 10 Jun 2008 13:08:31 +0000

Отдавна не ми се беше случвало да подслушам нещо интересно, но стана онзи ден. Вървяха срещу мен две момиченца на по дванадесет - тринадесет години. Стил чалга/пънк, не много натокани и нацъкани, и грим нямаха много, но това последното сигурно поради неовладяните още рисувателни способности. Момента в който чух какво говорят:

- Много е турдно просто! Как ще избера между двата?! Просто не мога, и двата ми харесват.
- Е все някога ще трябва да избереш!
- Ще трябва, но и единия и другия толкова ми харесват, как да направиш избор? И чалгата и метъла толкова ме кефят! А не мога да слушам и двата стила. Ще трябва да направя избор, но е много трудно.

Ох горката, каква драма, каква дилема, какъв сложен избор драги зрители! Дано само не си умре мърцина като Буридановото магаре!

Аааа мрънкало такова!

Pippilota Mentolka — Fri, 30 May 2008 08:15:46 +0000

Отдавна се каня да започна една рубрика за крещящата липса на култура на ползване на градския транспорт у хората, които живеят телом в София.

Тази сутрин до толкова назря това желание у мен, че се оформи в юмрук, който едвам сдържах успоредно на тялото си.
Има голяма вероятност хората, които ползват интернет, като мен, още вчера-онзи ден да са се информирали, че трамваи 20 и 22 тези дни ще извозват от Дружба и Левски (или където са им тези спирки) само до паметника Левски, а нататък всеки се оправя както може. За тези, които нямат достъп до високи технологии от вчера сутринта по спирките има закачени крещящо оранжеви листове с обявление, формат половин А4. Няма начин да бъдат сбъркани с каквато и да било обява за нещо друго.
Та качвам се сутринта някъде от Ботевргадско шосе на трамвай 22, а след 2 спирки, на Подуяне, ватмана отваря вратата и извиква:

- Нали знаете, трамвая е само до паметника Левски.
И като се почна кудудякане...Един дядо се опита да затапи човките на всемирното бабиер, дето беше в трамвая:
- Табелите са по спирките от вчера, да сте чели!

И тогава забелязах индивида до мен. Бат Пеп преди време беше писал една хубава класификация на бабките. Загледах се в тази...бабиера и се опитах да я сложа в някоя от категориите, но не успях. Тази беше наперена и натокана, но по социалистически, а не като реститутка, в отвратителна тюркоазеносиня копринена рокля (тоя цвят колко го обичат!), ярко червено червилце на стопените от годините устни и изрусена с перхидрол увиснала перушина, подобие на коса, което не й пречи да е къдрена с ролки снощи. Застанала там и нарежда:

Защо няма обявление? Аа имало ли?
Ами то ега ти сред толкова реклами не се вижда! А, отделно ли било?
Еми гледай го какво е малко и оранжево! Да беше облякло там разписанието с голямо неоново светолоотражателно табло.
Гледай го какво е малко, по-малко от три билетчета!

Колко спирки са от Подуяне до кино Левски? Полудях. Пресича трамвая и отива до словашкото посолство, отваря врати и ватмана се провиква:
- Последна спирка, слизайте.
- Ауууу, ама защо не казва, че трябва да слизаме?! Нищо не е уредено в тая държава, аууу, как ни захвърлиха тука!
- Абе слизай бе! човека ти каза още на Подуяне, че е до Левски! Писна ми да те слушам по целия маршрут!
Тази не много любезна и направо изпълнена със злоба реплика е моя да знаете. За първи път реагирам така, на човек, когото не познавам. Даже не съжалих, чувайки кудкудякането след себе си:
- Ами той каза, ама как така сега до Левски само.

Ейейейейей! Може ли да има такива мрънкала, такива прости хора, които си мислят, че всички са им длъжни и не човек на всяка спирка трябва да има за тях, за да им казва какво да правят, ами ако може на вратата вкъщи да им звънне, за да ги предупреди за промяната в маршрута. Ахлеле. А аз после съм тръгнала да се възмущавам, че не знаят как да застават в превозното средство след като се качат! Ама че съм глупава!

Това да не ти е "Трамвай "Желание"

Pippilota Mentolka — Mon, 17 Mar 2008 07:38:26 +0000

Можело ли да отворя! Я погледни какво пише тук и не ме занимавай повече:

Снимката е правена в автобус 60

Сутрешна дедукция или Шерлочка в метрото

Pippilota Mentolka — Mon, 04 Feb 2008 08:39:42 +0000

Чакам метрото тази сутрин. Насреща ми се задава двойка - момиче и момче (но на около 30 години). Сутрин рано е, държат се под ръка. Тя е висока и с едър кокал, руса, той - с очила и черна коса, кепе някакво и изглежда по-интелигентен от нея. Тя дава вид като в бъдеще да стане мощна леля и майка орлица, а той - леко подтиснат от живота работач на бюро (абе в метрото е, но не е метросексуален).
Викам си: щом са толкова рано сутринта заедно, значи снощи са прекарали вечерта заедно, следователно са и гаджета. Не са женени, защто много любовно се гледат.
Но щом изкарват неделя вечер заедно и в понеделник отиват заедно на работа, следва че са гаджета от по-отдавна, защото тя (по-вероятния вариант) си има четка за зъби в тях и дрехи, и отива от неговия апартамент на работа...
В този момент младежа изпусна единия от билетите за метрото, които държеше. Билетчето фиуууу и право в краката на девойката. Съвсем логично щеше да бъде тя да клекне нежно и с усмивка да вземе билета и да го подаде на кавалера си. Наместо това, тя кокетно и нагло заби поглед в далечната далечина, давайки така време на младежа почти незабелязано от нея да я заобиколи от единия й до другия й край и да вдигне билета.
Пууууу, ууууу! Не е за него тая, след като след толкова време заедно още му кокетничи така елементарно! Утре като я помоли да му донесе чаша вода със сигурност тя ще му откаже, фръцлата му с фръцла!
:)

Не (се) бъркай!

Pippilota Mentolka — Thu, 10 Jan 2008 09:16:26 +0000

Вчера сутринта закъснявах за работа.
Хванах претъпкания трамвай в 9 ч. без 20 мин. След няколко спирки се поосвободи място и реших да си извадя книжката. Обичам да чета в градския транспорт, защото иначе така и не намирам време да чета, а и по този начин бягам от хората в трамвая които не винаги са толкова забавни.
Чета си аз, с едната ръка вися по павиански, защто дръжките не са предназначени за ниски като мен, и току поглеждам какви хора се качват от спирките. Видях, че и един колега се качи от съседната врата.
Вече почти беше дошло време за моята спирка, когато с периферното си зрение съзрях до мен ниска жена, облечена с пухенка. Тя някак си се притискаше в едно момиче, бута й се отзад и с едната ръка, я е прегърнала през кръста... и й бърка в джоба! Аз действах автоматично, ала "Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича". Така де, не може да видиш как бъркат в джоба на някой и да не кажеш нищо!
- Хей! Какво правиш! - рязко бутнах ръката на жената с пухенката. Адреналина нахлу и се почувствах окрилена като една пауър-пъфф-гърл, готова да разпарчетосам злосторника.
- Спокойно, спокойно, държа се!
В този момент осъзнах, че това са майка и дъщеря и майката, която също като мен беше ниска, се опитвала да хване през кръста високата си дъщеря, която е успяла да стигне "корниза" горе. А в джоба бъркала, за да си захване по-добре ръката.
Ъъъъъъ, аааааа, бляк! Гадост и зараза!
За милисекунда всичката кръв се качи в засрамените ми бузи и пламнах като...и аз не знам като какво, защото от срам забравих ума и дума.
- Извинете! - Срам!
"Ама, че си тъпа! Егаси! И хората как ме гледат, като извънземно! Че и колегата и той май видя сценката. Лелелелелелееее!"
- Още веднъж, моля да ме извините! - жената кимна и се усмихна, дъщерята май нямаше много мозък, защто даваше вид като да не е била част от случката.
"Е добре де! Какво пък толкова ме е срам, като исках да предотвратя нещо лошо! Да извърша едно добро дело като Незнайко! Пък тооооо."
Ей, че започнах деня! Той такъв кофти си и остана.
Е, другия път няма да прибързвам със заключенията и май ще обработвам по-дълго, зрително постъпилата, информация преди да обявявам някого за крадец!
...ама че тъпо се почувстваааааах!
:)