Ето местата, които аз пък отдавна съм си заплюла да посетя:

По улиците на Алепо. Moody Imad

Алепо и Дамаск, Сирия
Струва ми се, че Сирия крие ключе, чрез което мога по-лесно да разбера България. Да не говорим, че едно време сме живели в една държава със сирийците и имаме много общи неща. Много искам да походя по улиците на старата част на Алепо и да разбера в какво си приличаме и къде се различаваме с местните жители. Освен това ми се струва със същото (или по-голямо) право като Истанбул/Турция да носи слава като мост между Изтока и Запада, като ориенталски пазар, като териториална люлка на европейската цивилизация. Турция има Троя на своя територия, Сирия елинизъм, място на действие на Новия Завет (че и Стария), легендарно средновековно кръстопътище. Древна история, едно от свърталищата на ранното християнство, а днес център на Антиохийската православна църква и място на преплитане на религии, интересна архитектура, атмосфера, нрави. В Дамаск имам вече избран хотел (Ориент Палас, в който е отседнала Агата Кристи), който се оказва никак не е скъп. Колкото е по-тоталитарна една държава, толкова по-сигурна е за туриста, така че не ме е страх от покушение срещу целостта ми.

Писани яйца, Иран. Alireza Najafian

Иран
Интересът ми към тази страна дължа на новото иранско кино и една приятелка иранка, която винаги настоява, че езикът се казва персийски, не фарси. Освен това и американския филм The House of Sand and Fog, където намерих художествено потвърждение на впечатлението, че иранците са отличителни като етнос и с голяма историческа гордост. Искам да разбера и как така гордите персийци за приели толкова много арабски заемки в езика си. Не знам все още дали да се ориентирам към планините (Qom) или градовете, но искам да я видя тази Персия и да разбера каква би била днес Европа, ако Персия беше победила в прословутата битка при Маратон и какво от традициите и сме наследили, без да го осъзнаваме. Примерно тези писани яйца на снимката, които в Иран са пролетен ритуал за посрещане на новата година.

 
Крепостна православна църква в Берат. Valplumlee

Албания
Като че ли никой не се интересува днес от Албания, дори ние, които имаме опит с пренебрегването на малките народи. И ние имаме много връзки с албанците, но сме ги забравили - може би защото не ни носят гордост като връзките с други велики сили. Като започнем с това, че се смятат за преки наследници на траките по генетична линия, ако не по териториална. Във всеки случай интересно е, че от балканските народи най-стръвно са запазили необичайния си език, без да го претопят в гръко-славянското море около себе си, но с особени исторически връзки с Италия и Гърция. Най-големият им герой, Скандербег, е много показателен. Нещо като нашия Крали Марко, но по-истински. И историческо преплитане на трите балкански деноминации (ислям, православие и католицизъм) и специфични народни обичаи. Не случайно планинските народи са особено твърдоглави, консервативно държащи на традициите си и жилави. Искам да ги разбера. Да не говорим за красотата на природата.

Джамия в Джене, Мали. Mark Schlegel

Мали
Едно време Тимбукту (град в Мали) за мен беше синоним на недостъпно, запокитено далеч от цивилизацията място. А всъщност едно време, когато пустинята не е била изолация, а динамична мрежа от търговски пътища, той си е бил важен център на игнорирана от нас култура. Много от изгубените ръкописи от арабската цивилизация в Средновековна Испания са били преместени в Империята Мали. По това време арабските владения на Пиринейския полуостров са отстъпвали политически позиции и постепенно са се изтеглили в Северна Африка, като Мали е бил духовният им и книжовен център. Интересното е, че днес тези ръкописи се съхраняват не толкова в зле поддържания институционален архив, а у съответните родове, които ги смятат за своя семейна ценност. Ислямът е суфизъм. За мен е един интересен случай на политически незначителна страна, но със значително минало, интересна архитектура и вярвания. Освен това има и хубава музика - имам албум на Хабиб Койте.

А ето и някои места, които познавам и които много си заслужават, така че горещо ги препоръчвам:

 
Библиотеката на Осман Пазвантолгу във Видин

Видин
Смятам, че е един от най-красивите български градове, една "добре пазена тайна", неполучил достатъчно внимание заради отдалечеността си. Усещането по улиците напомня Русе. През лятото тротоарите са топли като напечени на слънцето чаршафи. Има си и Бабини Видини кули и хубава легенда, римската крепост Калето. Но най-интересна е плетеницата от хора и култури. Видин е столица на власите, с доста характерни нрави, а освен това е имал значително еврейско население (с красива синагога). От там е родом например художникът Жул Паскин. Необичаен за българските земи е традиционният пиетет към Осман Пазвантоглу, легендарна историческа фигура. Разходете се из градската градина (край Дунава), почерпете се във Венецианските складове (истински крепостовидни складове от едно време, а днес ресторант), посетете панаира и ще усетите атмосферата, за която говоря.

Монументалната долина

Аризона
Освен, че е мечта (филмът Arizona Dream на Кустурица) Аризона е индианско свято място, пленителна пустиня, испанска колониална история, граница с Мексико, декор за спагети уестърн филм на Серджо Леоне. Харесва ми заради съчетанието на всичко това. Просто красота, особено ако имате ищах да фотографирате. Хората са странни. Концентрирани са в малка бройка градове и съжителстват неудобно в разнообразието си. Освен това е щат на Джон Маккейн ;)

Няма да рекламирам повече, а ще очаквам ваши препоръки за интересни местенца. Сега като се сещам, описаните места ме влекат заради хората, културата им и/или като потенциален източник на невероятна фотография, но всъщност очаквам да видя и други неща в тези места. Силни усещания, природа, духовност, просто място за отмора, просветление или това, което вие сте открили в тях.