Затова се почувствах странно, когато в 5 без 15 (15 минути преди началото) се озовах на сборния пункт, Тройката, и не видях нищо друго освен 5 полицаи и 3 клоуна. Без особени надежди да стане нещо, с приятеля ми заехме позиции на паметника. С идеята след 20 минути да отидем някъде, където не духа, така си и останахме. На площада се появи екип на канал 0, а един от клоуните се покачи на кокилите.

Може пък да се съберат, знаеш ли... Седим и чакаме. Появиха се две-три с рокли, по-скоро официални, отколкото карнавални, с маски и тежък грим, няколко деца, като феички, една малка гейша и още няколко платени клоуна. Площадът биде залят с шумове, които успяха да привлекат повечко зрители. В един миг цъфнаха ето тия момичета...

...а един с тях мъкнеше второ знаме, което ни бе връчено по церемониален начин, без думи, само със знаци, жестове и свиркане на бибитка. Нямам си идея как съм направила тая снимка:

Факт е, че знамето (паното?) увисна, а аз седях върху въжето. Мда, от прости сеирджии със сапунерка-фотоапарат се превърнахме и в участници, че дори и поддръжници. Натрупването на хора в шантави дрехи долу набираше сили. Тълпата сеирджии също нарастваше:

Докато участниците дефилираха съсредоточено, Негово величество ни изненада в гръб:

Мда, Лордът се появи в бляскави одежди от не-знам-си-кой век. Компания му правеше някой, който съм сигурна, че познавам, но в този му вид не можах да разпозная:

Определено Ицо се представи уникално. Може би защото знам, че костюмът му е шит по поръчка, ми направи повече впечатление от онези с костюми под наем и от театъра. И почти до края мислех, че той е най-интересният долу, но когато се появиха петте "тела" - две мускулести и 3 скелета, започнах да се колебая:

Изтрепаха рибата с индианската стъпка ей!

Иначе в един момент ми стана леко гузно, че в тълпата виждам сума хора с прекрасни черни фотоапарати с големи обективи, а аз със мойта сапунерка съм от малцината, добрали се до високото. За миг се замислих, дали има блогъри или изобщо хора, които съм засичала в нета сред масата долу. Видях ето този тип от девиантарт. Сигурно е имало и други. :)

Надявам се на сайта на карнавала да се качат доста повече снимки. За по-пълна представа: http://www.carnavalburgas.com/

]]> http://lotlorien.wordpress.com/?p=122 Thu, 05 Jun 2008 19:41:16 +0000 lotlorien http://lotlorien.wordpress.com/?p=122 Тая вечер реших, че Flickr без мен няма да го бъде и седнах да си събера по-хубавите снимки там. Макрота на цветя, пеперуди и други фърфалаци, небеса и Бургас - засега само тях. Като ми остане време, ще изкопая дисковете със другите снимки.

Дотогава: Lotlorien

Първото нещо, което ме зарадва, беше възможността да се качим на водонапорната кула до село. Пейзажът нa китно селце, в малка долинка, не ме кефи нещо, но косачът излезе добре, при положение, че направих само един опит:

После на село открихме ягодите. Първите за тая година:

И ги изядохме естествено. =) Правих фотосесия на една калинка:

Между другото, особено се радвам на ето този опит:

После имам спомен за обяд в 3 часа и за доброволен аскетизъм в стаята горе, където беше студено, но аз се криех под 3 одеяла и ту спях, ту правех тестовете. Направила съм 11. Колко съм истинска xDD

Но, най-хубавото предстоеше и на връщане попаднахме на стелещия се дим и залеза. Докато снимах, едва не ме прегазиха, защото спряхме направо на пътя, по който всеки се движи с минимум 130 км/час. Съдба:

И така, сега ми е слънчаво на душата, макар че ме чака цяла нощ на вадене на думи и слушане на Моби. Единствената ми надежда е, че накрая (към 1-2) може да седна да гледам "Kimi wa Petto", а после да сънувам, че имам домашен любимец на име Матсумото Джун. 

Други сполучливи нещица качих тук: http://lotlorien.deviantart.com/gallery/
Довечера може би ще кача и още няколко. =)

***

А мнооого преди да стигнем до възвишението седях на една пейка и оплаквах новите си маратонки. Толкова се емо-вски. I feel emotional.

Разглеждайки украсата по тях, С. отбеляза "Това са древни ацтекски писмена. Сигурно това са кецовете на Кецалкоатъл." xDD
Now I feel better.

Странното е че цял ден си пеех песента на Селин Дион.