Тръгнахме точно в полунощ от Бургас, с автобус на Юнион Ивкони. Фактът, че се возех в един автобус с един изключително противен ми човек, е без значение за сюжета. Важното е, че климатикът беше на нормална температура. Стюрдесата ни даде вода (студена) и на брат ми му подари портокалов сок ("Включен е в цената на билета" каза с усмивка тя). Dа ти подарят вода в автобуса е все янкакъв знак за цивилизованост, тъй чужда на нашата действителност. Майка и малкия седяха пред мен, пък аз седях до някакъв симпатяга, дето слушаше "Feuer frei" от големи слушалки. Обаче аз реших да се простра накрая на автобуса с надежда да поспа (пък и беше празно). Само че след Пловдив, автобуса се претъпка и се върнах при моя съсед. Промърморих нещо поздравително, а той каза "Няма нищо, между другото велика чанта" и посочи чантата ми на "Death note". "И анимето е велико" - добави. Аз паднах. Сериозно. Седях до човек, който е гледал "Death note"!!! Следващите 2 часа не млъкнахме. Говорихме за какво ли не. Научих най-различни неща, като например, че единствените хубави вагони на бдж (ония немските) били само по линията Димитровград - Първомай, че Найтуиш са пяли в София през март (за което все още се съмнявам адски жестоко, защото никъде не мога да открия такава информация), че човекът до мен е превел цялата манга на "Shaman king" и т.н. и т.н. Изобщо, изненадваща и приятна среща, насред нищото.

Пристигнахме рано-рано в Софията и по най-шантавия начин се преносехме на Централна Автогара. Представете си майка - голям сак - дъщеря - малък сак- деветгодипен хлапак (тиретата си ги представете като ръчички). Забавно. Кой идиот е сложил въртяща се врата на входовете, не знам, но ако ми падне ще го накълцам. Взехме билети и аз май спах, май носих някакви кафета, не знам, помня само, че противният човек беше срещу мен и не ми пукаше. Ииик, и с брат ми снимахме изгрева, как забравих. На ви най-яката снимка от там:

8.30 Автобус на Юнион Ивкони до Гоце Делчев. Стюардът ни посреща с "Багажниците не работят. Сложете си багажа вътре. Билетите после ще ги гледам. Айде качвайте се, айде бе". Няма вода, няма сок. Само неудобни седалки и климатик на някаква арктическа температура. Аз заспивам, схващам се. Нещо съм се будила и съм викала на стюарда, да, възможно е, но не помня.

Наобратно също не беше приказка. Не успях да спя през нощта, но в 6:20 бях репичка. Автобусът на някаква гоцеделчевска фирма беше приличен. Освен климатик и телевизор си имаше Леля Справки, която упътваше всеки как да се оправи из Софията. Филмът, който пуснаха, беш еинтересен - "Куини", ако ви говори нещо, макар че ме съмнява. Уви, не го догледахме, защоти пристигнахме в Анкх-Морпорк и се забихме в едни задръствания. Видях кола на тамошната чистота и на предното стъкло имаше плюшени мечета. Да се смееш ли или да мълчиш? По план в 10:10 трябваше да сме на централна, всъщност стигнахме в 11 без 15. Едва взехме билети за автобуса в 11 и минахме през тоалетната и айде пак в хладилната камера.

"7 човека" - каза брат ми. Аз се разположих на задната седалка, с цел в крайна сметка да спя. Пуснаха "Индиана Джоунс 4" и на малък екран филмът е още по-глупав. Вратът и гърбът ми станах на кристални кокали от болка. Шофьорът пушеше и говореше по мобилния си. Стюардесата не млъкна. Почивката беше чак на Нова Загора. Не разбирам, защо винаги спират на това място. Там просто е тясно, има мухи и мирише на конски тор.

И все пак, дойде мигът, в който спрях да се оплаквам, да се разтривам и да гледам лошо - мигът, в който видях комините на Нефтохим. И аз, като Таралежков, усетих как свалям противогаза и вдишвам чист роден бургаски въздух.

Откак приключих сериала сигурно сто пъти съм прошепнала "тадайма", когато се прибера у дома. Уви, никой никога не ми е отговорил с "Окаеру", нито е застанал на четири крака заради мен. Но днес, "тадайма" беше най-щастливото ми "тадайма" евър. Прибрах се у дома.

Вкъщи. В Бургас. При хората, които обичам. При морето. При компа. При бишитата от десктопа ми. При...при..при всичко, което обичам.

11 дни. 2 от които прекарани в безцелно дундуркане по пътищата.

Научих се на костенурче търпение. На магарешки инат. На умението да стискаш зъби. Научих се да признавам, че "Шигата га най" ме е фанало за гушата и нищо не мога да направя. Прекарах безбройни часове в компанията на немския език, корейските песни и стиховете на Хайне. Всяка свободна минута гушках най-безценното същество на тоя свят, без което щях да полудея (брат ми бе).

Видях Гърция, топнах се в Бяло море, мотах се из Драма и там видях единствения красив грък (пък мама викаше че мъжете им принципно били хубави). Качих се на Папашчиър, потънах в мъгла, брах жълт кантарион, снимах, снимах, снимах. Плациках се и на минирални бани.

Светле, из София не се мотах, но нищо есента планирам да намина. Мерси за сайта за транспортта. София ще си остане със задръстванията и грозната (бъдеща) сграда на НАП, която ме ужаси като я видях. Шафт ъф Лайт обаче си получи писмото, а утре, понеже става на 18, ще получи и разни подаръци. =)

От скука съм подготвила на хартия 3-4 поста. Обещавам когато се наям, когато си харесам нова сериалка и най-важното, когато се наспя (а това трябва да стане скоро, защото ми се събират близо 36 часа с една 2 часова дрямка на леден климатик) да ги набера. И снимки ще кача, спокоооойно.

Животът е хубав. Вкъщи е там, където има кюфтета!

В чантата ми дрънкат фатоапарат, плеър, телефон, мъдрата тетрадка и дневника, в който се въргаля един-единствен адрес, на Shaft оf Light, на която съм й обещала да й пиша прекрасно хартиено писмо, плюс упътване как от Централна гара се стига до центъра на София (с автобус номер 8 и трамвай 1 и 7, май, нямам си идея обаче кое е центъра на София.)

Стискам палци да се върна скоро, защото август месец ще ходя да копам археологически разкопки, плюс това зарязвам сума работа в тоя град, но нищо - невежите, които отчаяно искат да им преведа указанието за хладилника от немски на български, ще изтраят без ладилник една седмица. Айде.

Дано няма повече експлозии, а само инвазия на извънземни, които отчаяни от абсурдното положение в страната са решили да променят нещата към малко повече цивилизованост. И дано фотоапаратът, плеърът и телефонът издържат всичкото лашкане по завоите и след 10 дни да мога да ви разкажа за планини, гори, хора, гърци, море и прочее забележителности.

(И в града, в който отивам има Интернет, ей! Не е толкова забутано място. (Вярно, че за аудиенция с нета се ходи в пощата, ама все е нещо, нали?)

=((((

Получих поетични пожелания ("v moreto na jivota neka te sapytstva blagopriqten vqtyr"), практични ("golqma da porasne6,v tavana da se blusne6") и върховни ("да си ми живо и здраво, винаги щастливо и заобиколено от стотици кланящи ти се бишита. Орльо да ти прави закуска всяка сутрин, Джони обяд, Джъд вечеря, а за нощта да се радваш на Огури Шун").

Подаръци, хм. Преди 3 дена мама ми даде четирилистна детелина, която бутнах между страниците на Лангеншайд. Неска я открих именно на думата zufrieden (виж снимкътъ горе). Брат ми ме зарадва още на 2ри с това:

Изрезка с някакви китайски йероглифи, пръстен с надпис "Робот" и трансформърче. Като бях малка умирах да си имам такова трансформърче, и ето мечтите се сбъдват. Отделно имам позволението да си играя с всичките му други трансформъри.

Хеликон направиха добър оборот покрай моя рожден ден. Трите книги за фотография, съответно от Слънчевия лъч и приятеля ми, са безценни, невероятни, прекрасни! Кокологията е интересна, днес я четох в автобуса. А фразеологичния речник трябва да върви с блокче и моливи. И картичките си ги обичам страшно много. 8 книги! 8! Цял живот чакам някой да ми купи книга за рождения ден и ето, на 18тия ме затрупаха. А така исках да върна "Шогун" ако не овреме, то поне преди края на учебната година. Шигата га най. Карма.

И така, влетях в света на възрастните. Червените кичури в косата ми блестят на слънце, докато се излягам спокойно на пода и костите ми пукат. Вярно е, че светът отива по дяволите, но той се е запътил натам откакто маймуните са стъпили на два крака. Шигата га най.

Днес е първият ден от живота ми.

Насред чистенето майка каза "Маги, вземи сготви ония оризови спагети". Шах и мат. Взимам опаковката и там пише, че трябва да се накиснат 3-4 минути във вода и после да се запържат. Нищо повече. Киснах ги 5 минути, не омекнаха. Опитах да ги запържа - залепнаха въпреки маслото. Изкарах малката част, която бях запържила, в една чиния. Опитах ги. Може би след около 3 дена храносмилане, щяха да бъдат разградени напълно...

Предложих на майка алтернативата - да опържа яйца. Йок. Тя огледа полесражението и каза, ще ги сварим като обикновени спагети. Бухна ги в тигана, сложи вода и ги остави да кипнат. Намалих ги после, вариха се, сложихме ги в чинии. Малко сирене и лютеница и те ставаха за ядене. Да им се ненадява човек...

Освен че се казвам Маги, имам отвратително его. Плюс мания за божественост. Ако на ден не ми се повтаря поне по 3 пъти, че съм прекрасна, се цупя. Хахахах, оф, не, не ме слушайте. Не.... просто съм в такова особено психическо състояние сега, че си нямате и представа. Нещо като да се натъпчеш с кило шоколад и после да сънуваш ягодови полета.

Изгледах Sleuth. http://www.imdb.com/title/tt0857265/

Филмът е прекрасен подарък за именния ми ден. (Само чантата по любимото ми аниме, Death Note, го конкурира, но за нея следващия път). Във филма участват само двама (мъже) - Джъд Лоу и Майкъл Кейн. Срамувам се, че не познавам втория, но първия... ааааааааааргх. Не, няма да изпадна в nosebleed-ове, досега се лигавих пред монитора. Shaft of Light, моята вярна жрица, човекът, който търпи и мен, и егото ми по цял ден, ми го прати, с думите "Тук гаджето на Джъд се казва Маги." (само за справка, аз й дадох "Враг пред портите", където гаджето му се казва Таня ^^).

Та Джъд и Майкъл яко се сдърпват заради Маги, която така и не се мярка във филма. Да си представим, че заради мене xD. И започват убийствена психологическа игра, в невероятното имение на Майкъл. Aдските диалози, стряскащи ситуации, страст... мамка му, умрях от кеф. Пък имението...апартаментите...стила... природата....лукса..сарказма...усмивката на Джъд

И най-важното - мигът, в който Джъд казва "Maggie and me". Произнася го както трябва - "Маги". Никакви Меги-та, те са в "Птиците умират сами".

И така. Получих си дозата Джъд Лоу. Лягам си прещастлива. =)

Трйлър: http://www.youtube.com/watch?v=x1uminNbJbQ

За саундтрака мислех да пиша отделно, но нека са заедно. Саундтрака е велик! Пиано и цигулка. Инструментал е целия. Изчистен от ненужни неща като целия филм. И най-странното - не е композиран от Клинт Мансел, а от Патрик Дойл, композирал музиката към "Ерагон", "Хари Потър и огнения бокал", "Killing me softly" и куп други. Изненада, GIGLs, има и други добри композитори освен Клинт! :Р Грабете от тук.

Мятам си ги на плеъра и заминавам към бойното поле - училище (кой болен мозък реши в рамките на 10 дни да ни нацвъка контролна по математика, английски, история, немски, химия, биология?)

[The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: всеки ден броя часовете които остават до този щастлив миг -тестЧето по био
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: ц, ти много нарядко, аз броя секундите!

[The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: гоше димитров, къдееееееее си...мац пис-пис....
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: аа
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: тоя е в Италия
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: не, чакай
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: 56 - горе
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: а ние личностите ли трябва да обясним или събитията?
[The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: там е хитлер
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: да, и Гошку
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: 4 ред
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: аз знам кое къде е, но не съм научила кое какво е...

- "Мулен руж" по TV1000 Срам, не срам - не бях го гледала. Впечатлих се. Разтекох се. Юън беше по-готин отколкото като джедай.

-"Война на световете" (bTV) Безумно глупав и грозен филм. С брат ми се помъчихме да си спомним колко други американски филма се занимават с проблематиката "как мръсните извънземни ще ни ***ват таковата, а добрите американци ще ни спасят?". Аз се сетих за "Денят на независимостта", брадара - за "Мъже в черно". Сигурна съм, че има и още! (Помагайте...)

- отчаяна съм. Том Круз спаси света. А на прага го чакаше тъщата. *rofl* Скитам из музикалните телевизии. Хващам нещо много яко: Pendulum - "Slam" Яка е не песента, а клипа. Сериозно, тоя дебелак кат се разскача и моите краци ме задърпаха. xD После пускат клипа на "Du hast", но аз не мърдам защото обожавам всеки кадър от този клип. Всичко е толкова чисто и перфектно и накрая бум... Мъча се да се сетя кой от групата опитваха да горят...тъпа съм, не се сещам. Мисля си колко яка беше първата "Матрица"...

-пускам по погрешка NTV. "Матрицата" о.О Wtf? Втората. Бозичка с изключение на точно една сцена. Тази сцена. (в клипа е изрязана речта на Морфей, пък тя също е добра. А Нео и Тринити ме дразнят много. Развалят хубавата масовка на танцуващите хора.)

Доволна съм. Телевизорът все още може да ме зарадва, разплаче и изненада.

Това е една симпатична червена риза, която с времето се сви, разшири се, окъся, удължи се, абе, остаря. В крайна сметка нямаше да бъде загуба ако не се получеше това, дето го исках. Тъй че грабнах линия и молив и изчислих пропорциите на логото на Рамщайн от една значка с диаметър сант и половина (xDDD), начертах го с линия. Избрах си един от любимите ми припеви и за няколко минути изчислих как да го ситуирам на гърба и след около половин час надписа беше готов. *сън* С гордост си поствам ризката, ако някой ден ме мернете по улицата с нея - обаждайте се. =)

Весел уикенд ^^

(П.С. Докато не забравя - линк за ремикса, линк за текста на гърба)

Плураллингвистична олимпиада *rofl* Това е олимпиада за знаещите немски и английски.

[16.2.2008 г. 22:10:29] [The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: четоха два текста на английски, въпросите на немски, след тва ти четат една басня на ае, трябва да я разкажеш на немски, след тва два лезеферщеена на англ, трябва да отг на въпроси на англ и накрая един откъс от някво произведение на оф, тоя бе... (tmi) Оскар уайлд (логично на ае) и трябва да напишеш в рамките на 250 думи разсъждения за приятелството...

So I was scared and happy that I was not there.

[16.2.2008 г. 22:11:50] [The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: от 2 и 10 до 4:40
[16.2.2008 г. 22:12:04] [The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: уруди!
[16.2.2008 г. 22:12:06] [The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: орки!
[16.2.2008 г. 22:12:08] [The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: горгони!

На другия ден говорих с друго момиче, дето също е отишло.

[11:50:14] She каза: be6e lesna... mn lesna... oba4e ima6e edin komponent koito mi *&@#$ maikata :D... i ne samo na mene...4uva6 edna basnq na angliiski ot edna mrynka6ta na nosa si daskalka koqto se hili dokato q 4ete, posle trqa da q preRAZKAJE6 Na nemski...est az ne znam kak e grozde, garvan, 4ovka, lapam, gyltam, pliuq.... i t.n. :D... i be6e izkliu4itelno zabavno kak si4ki pisahme Voegel na garvana

(Само за справка - грозде е "die Weintrauben (o.S.)", гарван - "der Rabe", човка - "der Schnabel", лапам - "verschlingen", гълтам - "schlucken", плюя - "speien, spucken" xDDDD)

Всъщност описвам чуждите впечатления, защото него ден (вчера) бях заета с нещо мн по-приятно от полиглотско мъчение:

Бургаска аниме-среща Аниме-среща е среща на хора, които гледат японски анимации и им се кефят. Срещите са не повече от веднъж месечно, понякога и през няколко месеца, но са винаги на ниво.

Как да си направите аниме-среща? Намирате заведение достатъчно да побере 50-70 човека. Обяснявате подробно на управителя, че хората ще бъдат малко странни, за да е подготвен персонала. Намирате техника - лаптоп, проектор, екран, тонколони, микрофон. Намирате хора да подготвят аниме, манга, AMV презентация, игра. Пускате мухата за косплей и веднага се намират желаещи. И на уречената дата и място се събирате и се наслаждавате на сектантската атмосфера владееща заведението. ;)

Снимки на някои от присъстващите на Февруарската Бургаска Аниме-Среща (Надписа за дейците на културата виси отпред на заведението, дето бяхме.)

Та, така. Съботни истории. Днес бях хремаво-кашляща и писах съчинение за Шибуя, Токио - писането започна в уикипедия, мина през видеота на пресичащи хора на scramble crossroada в тубата, форуми, и приключи с разкази на българи, посетили Токио. Бях впечатлена от коментара: "кичът, гъзарията и турбо-чалга-простотията в България просто не може да се измери с тази в сърцето на Токио, където можеш да видиш такива извратени откъм интерфейс образи с мераци да изглеждат много куул и фешън, че нашите фолк-певици и турбо-гъзари са нищо в сравнение с тях." о.О Простотия everywhere явно.

А днес е един болнав ден, в който навън прехвърча снежец, а аз съм пуснала Депеш Мод, Фейтлес, Моби и някъде по средата Дони и Нети и се опитвам да се държа будна и да си напиша коментарите по литература. (Искам да съм студентка)

Но днес не е събота! А сряда! И на това отгоре - шести. Демек състезание по немски език за 11 клас към посолството. Аз ли съм руса, или наистина няма информация в нета за това събитие. Как да е. Две-три седмици по-рано ни казаха общата тема, по която ще пишем съчинение: Naturwissenschaften (Естествени науки). От туй по-общо - здраве. Но майтап голям - раздават ни темите и гледаш заглавието: "Задачата на учените е да разрешават проблемите научно, а на политиците да взимат отговорни решения какво да сторят с научните резултати" (Спи ми се, затова звучи малко глупаво, знам, ама на немски е още по-завъртяно) Демек, не ни дават тема свързана с ест.науки, а с науки и политика. Е, мерси. Който чел-чел, който чул-чул. Имах няколко идеи и ги написах - за проекта набуко и южен поток (който преведох като "Südstrom", макар че всъщност е трябвало да си го оставя South Stream), за световната икономическа криза, за разрешаването на екологичните проблеми в Германия. Стана прилично. Само дето... не успях да си изчисля броя на думите. Тоест, в последните 30 секунди не можах да ги преброя. Писах едно число, което ми се струва невероятно. Но в мигове на стрес, човек прави какво ли не. И зам-директорката ми се усмихна и каза: "Ако думите ти са по-малко отколкото си написала, ще бъдеш дисквалифицирана. Ако са повече - може и да не бъде проблем." Весело.

Вадих си карта после (само защото умирах да си излея яда на някого). Гайтан Вежди ми уведоми, че името ми е грешно написано в системата и никакви крясъци не помогнаха да спрат да ми пишат името по тоя идиотски начин, а на всичкото отгоре и грозно го пишат, пустите...

После - компот от дюли за успокоение на душата, разговор с жрицата, Гравитейшън.

Следващата дисциплина е олимпиадата по английски в събота. Да сменим радиостанцията!