Liar game

Сериалът, чието име извиква тайнствени усмивки по лицата на гледалите го и те ти казват "Не мога да ти го опиша. Гледай го!". И когато ми втръсна от лигавите романтични комедии, нямаше как изгледах го.

Скрийншотове:

Историята: Канзаки Нао (мацката) е най-честния човек на света. Наивна и честна до идиотизъм. Един ден получава черен плик с писмо, видеокасета и кашон с пари. Избрана е да участва в Liar game. Правилата на първия кръг са елементарни. Тя има 100 милиона и още един човек има 100. Тя трябва да го излъже и да му ги вземе. Или той нея. Естествено, той е излъгва и й ги взима. Тя следва съвета на едно полицайче и пада в краката на Акияма (мъжа), защото той е великолепен измамник, току-що излязъл от затвора. Двамата навлизат в играта.

Сериалът е страшно интересен, защото във всеки епизод се сблъскваш със сложна игра, в която сякаш всичко зависи от късмета. Акияма е геният, който ти разкрива печеливши стратегии. И отделно радва с очарователно присъствие. Актьорът е Матсуда Шота, мярка се като един от F4 в Хана Йори Данго. Радост за окото!

Освен хитростите  във всеки епизод и красивото личице на Матсуда, сериалът впечатлява и с музиката. Особено хлътнах по ето тази мелодия. Освен нея обаче в най-надъхващите мигове пускат и "Right here, right now" на Fatboy Slim, а в най-култовия епизод (не, не онзи в който Акияма лежеше и чакаше да го обладят на леглото, неее!) пуснаха и "Requiem for a dream", с което окончателно изпълниха душата ми.

Гледах го в www.anitube.net ;)

G@me

Определено най-впечатляващият филм, който ми е попадал на последък (да, гледах Индиана Джоунс и определено този бие по точки!). За разлика от недораслия хлапак на Спълбърг G@me е филм, в който наистина не знаеш какво ще се случи. Филмът започва с предсмъртните мисли на един умиращ, и свършва с усмивката му. Казвам ви, невероятен е!

Преди да разкажа каквото и да е, препоръчвам трейлъра. Само 34 секунди е! За Бога, филмът е дву-часов, а трейлъра 34 секунди. Ама какъв трейлър е... ;)

Видяхте ли го? Ха сега да ви кажа, че нито един от кадрите в трейлъра го няма във филма. Във филма има стократно по-интересни кадри!

Историята: главният герой е в немилост на работа. Предложил е на шефа гениален проект, а той го е отхвърлил, мизерника му с мизерник. Нашият се разхожда тъжен около дома му, вероятно обмислящ дали да го запали или да пусне торба със змии вътре, когато през оградата се прехвърля момиче. Малко по-късно те се запознават и той разбира, че това е дъщеря му и е избягала от дома си. Тя му предлага, той да я отвлече и да делят парите. Пичът се съгласява. И започва една игра, в която всеки ще излъже по много пъти, а истината ще се загуби някъде между банкнотите.

Слагам настрана факта, че главният герой е симпатяга, това просто няма какво да го споменавам, нали? Героинята също е хипер готина, а обратите в историята впечатляват. Два часа не мръднах от фотьойла. Най-обаче ме накефи жилището на мъжа. Беше в някакъв смахнат жилищен небостъргач в източната част на Токио. Сутрин изгрева огряваше стени на околните небостъргачи и беше сугоооооооооойско, та направо се размечтах да живея там. Изобщо, всичко беше връхтъта, защото беше в Токио и беше хубаво направено - изчистено и с голямо майстворство.

Филмът съществува из дебрите на bgshare, има и субтитри на английски. =)

eXistenZ е филм за реалното и виртуалното, за игрите, които обсебват човека. Признавам се за бавномислеща мърда, щом едва накрая осъзнах, че филмът е сайберпънк. Основната причина беше, че под сайберпънк си представям метални машини. Докато във филма имаме уродлив мърдащ и джвакащ гейм пад, от който излиза черво-подобен кабел, който трябва да бъде заврян в дупка на гърба на Джъд. Не, бе, не е смешно, макар че го описвам идиотски.  Всъщност е страховито. Защото всичко е адски убедително. Накрая всичко се изяснява, макар че със смела фантазия, може да се хване логиката още в средата на филма.

Наистина се радвам, че никога не съм се зарибявала по игра.

http://www.imdb.com/title/tt0120894/

Доживях и до това - Джъд Лоу да се представи за българин. И по-лошото - да се казва Steven Grlscz.

В "Мъдростта" Джъд привидно е това, което е по принцип - онзи, който пуска очарователни усмивки и взима хубавата жена. Само че... не е така. Имаме един Джъд, който е гениален художник, който умее наполеоновското рисуване с лявата ръка и писане с дясна едновременно, и който на всичкото отгоре е одъртял вампир, нуждаещ се от кръвта на жена, която го обича. Пък коя обича той е друг въпрос. Джъд е мрачен, с тъмна коса, тих и затворен. Проблеми има, колкото щеш - преследван е от противен полицай (е, няма по-противно изражение от това на Тimothy Spall) и от банда зализани италианци, които искат жена му. И на всичкото отгоре, му остава съвсем малко живот...

Филмът е с няколко доста философски диалога. Но не толкова, че да ви втръсне. Има и свежи неща и Джъд понякога пуска малко чар в действие. Въпреки че уж става дума за вампири, не очаквайте див екшън и много кръв. Кръвта е малко, с изключение на края, който е доста крийпи. Филмът не е сниман по десетките интересни начини като Sleuth, но няма дразнещи моменти. И Джъд е безумно сладък, докато рисува.

И най-сладкия момент: Whatever my faults, malice isn't one of them.

Освен че се казвам Маги, имам отвратително его. Плюс мания за божественост. Ако на ден не ми се повтаря поне по 3 пъти, че съм прекрасна, се цупя. Хахахах, оф, не, не ме слушайте. Не.... просто съм в такова особено психическо състояние сега, че си нямате и представа. Нещо като да се натъпчеш с кило шоколад и после да сънуваш ягодови полета.

Изгледах Sleuth. http://www.imdb.com/title/tt0857265/

Филмът е прекрасен подарък за именния ми ден. (Само чантата по любимото ми аниме, Death Note, го конкурира, но за нея следващия път). Във филма участват само двама (мъже) - Джъд Лоу и Майкъл Кейн. Срамувам се, че не познавам втория, но първия... ааааааааааргх. Не, няма да изпадна в nosebleed-ове, досега се лигавих пред монитора. Shaft of Light, моята вярна жрица, човекът, който търпи и мен, и егото ми по цял ден, ми го прати, с думите "Тук гаджето на Джъд се казва Маги." (само за справка, аз й дадох "Враг пред портите", където гаджето му се казва Таня ^^).

Та Джъд и Майкъл яко се сдърпват заради Маги, която така и не се мярка във филма. Да си представим, че заради мене xD. И започват убийствена психологическа игра, в невероятното имение на Майкъл. Aдските диалози, стряскащи ситуации, страст... мамка му, умрях от кеф. Пък имението...апартаментите...стила... природата....лукса..сарказма...усмивката на Джъд

И най-важното - мигът, в който Джъд казва "Maggie and me". Произнася го както трябва - "Маги". Никакви Меги-та, те са в "Птиците умират сами".

И така. Получих си дозата Джъд Лоу. Лягам си прещастлива. =)

Трйлър: http://www.youtube.com/watch?v=x1uminNbJbQ

За саундтрака мислех да пиша отделно, но нека са заедно. Саундтрака е велик! Пиано и цигулка. Инструментал е целия. Изчистен от ненужни неща като целия филм. И най-странното - не е композиран от Клинт Мансел, а от Патрик Дойл, композирал музиката към "Ерагон", "Хари Потър и огнения бокал", "Killing me softly" и куп други. Изненада, GIGLs, има и други добри композитори освен Клинт! :Р Грабете от тук.

Убиха писател. Защото писал за мутрите. Не съм чела книгите му, признавам. И все пак. Това е посегателство на свободата на словото и печата. А, ама и такива ли имало? Ами, във време на демокрация ги има. Другаде - сигурно, де. И все пак, убиха писател. Мир на праха му. Кой ще бъде следващия? Нещо ме човърка, че може да е някой блогър. Да видим.

Нататък. Критика от Европа.

"Според него, страните от Европейския съюз трябва много да внимават при обмена на класифицирана информация с българското Министерство на вътрешните работи, защото няма гаранции, че тази информация няма да попадне в ръцете на организираната престъпност."

Това убийствено напомня на вица: "Европейският съюз дава на България 200 милиона евро за борба с корупцията. В белязани банкноти."

Мия чиниите. bTV огряват деня ми с прекрасните думи на президента. "България има славата на остров на стабилността на Балканите." Ето тук е и контекста. Мед ми капе на сърцето:

"Страната ни има най-добрите данъчни стимули за инвеститорите в целия ЕС. Освен това България има чудесни отношения с всички свои съседи и може да бъде използвана като предмостие към един много по-голям пазар, каза още българският държавен глава."

"Според него България и Полша не са сред най-богатите страни в ЕС заради тежката история и най-вече епохата на комунизма."

Във vbox има един клип, неотдавна считан за забавен. Там една жена обяснява как комунистите са виновни за всичко.

Ок, спокойна съм.Остров на стабилността сме. Всичко е наред, бе, хора, как може да сте такива песимисти и да не го виждате?

В крайна сметка има една добра новина. Помпозната новина от съботния 24 часа, че Буш ще жени Станишев, бе опровергана. http://www.dnesplus.bg/Curious.aspx?f=108&d=216778

"Официален представител на Белия дом нарекъл пред "Вашингтон пост" "смешен" опитът на българския вестник да се опитва да внушава, че "президентът на САЩ урежда бракове".

Казаха ли ви го?!!! Най-сетне някой да забележи, пък било то и ония от Вашингтон пост. Припомням, съботното заглавие на първа страница гласеше "В София отпушват ухо на милиардер". Никога не съм изучавала журналистика, затова се питам, задължително ли е заглавието на първа страница да е тъпо и новината, в дебели черни букви, да е абсолютно безполезна??? Ще питам Eneya. ^^

Мога да си легна спокойна. Страната е в стабилност, 24 часа е парцал. Няма никаква опасност, ни по спирките, ни под козирката на коя-да-е банка...

Мир на праха на Георги Стоев, Денислав Русков, Гергана Велинова, Петър Петров и всички останали жертви на нелепата случайност, царяща по нашите географски ширини.

Първият път от доста време, когато се смях на нещо напълно нелогично, но за сметка на това пълно с потенциални майтапи. "10 000 преди Христа". Събрахме се 6 човека и се настанихме в наполовина пълната зала. о.О Имаше поне 50 други човека. Същински рекорд.

Филмът започва. Навсякъде се чува млющене и отпиване. Първи пейзаж - село на върха на някаква планина. (Чакай малко, нали пещерняците са били в пещери?) Майната им на пещерите. Пещернякът - хипар Д'Лей заявява на Еволет (не самолет!), че както оная звезда еееее там кибичи винаги там, така и тя ще остане завинаги в сърцето му. Романтични типове, баси, не като днешните. xD (Чакай малко, символиката за сърцето като извор на емоции е измислена от древните гърци, нали?). Мамутите идват. Тълпа хипари, опс, пещерняци, им се нахвърлят. Хъхъхъ, колко са страшни! Най-тъпия мамут се хваща на мрежата, влачи Д'Лей около 10 километра, после хипарът без грам драскотина му мята едно копие във врата и тъпия депресиран мамут се набучва на него. И умира. Д'Лей е герой, получава бяло копие и жена (самолета). После идват някакви с тюрбани и я гепят. Даже имат и коне (връх на технологиите, братче!). Д'Лей хуква да я спасява, като пътьом събира армия от негри с огромни... коркови тапи на брадичките (вие какво си помислихте?) и разсипва египетското царство като разбунтува мамутите, които помагат в строежа на египетските пирамиди (о.О), в крайна сметка си връща каката и се завръщат на скапания планински връх, за да правят бебета там.

Това е "гениалният" замисъл на филма. Пълен е с фактологични грешки. Не може да очакваме нещо исторически вярно (още по-малко логично) от Роланд Емерих, написал сценария на "Окото на бурята", "Денят на независимостта", "Годзила"...

И все пак, филмът е забавен, разпускащ, кара те да си припомниш интересни факти, има ефектни сцени, мамутите са яки, хипарчето е сладур, мацката си я бива (какви гърди вкара в последните сцени...). Приятно е да го гледаш с приятели в киното.

(И все пак, целта на тоя филм не е ли да ни отучи да мислим? Да преиначим историята по най-глупавия начин, пък нека хората вярват че мамути са строили пирамидите? Погледнато от ъгъла на всемирното Зло, филмчето просто прави хората глупави, не мислиш ли?)

- "Мулен руж" по TV1000 Срам, не срам - не бях го гледала. Впечатлих се. Разтекох се. Юън беше по-готин отколкото като джедай.

-"Война на световете" (bTV) Безумно глупав и грозен филм. С брат ми се помъчихме да си спомним колко други американски филма се занимават с проблематиката "как мръсните извънземни ще ни ***ват таковата, а добрите американци ще ни спасят?". Аз се сетих за "Денят на независимостта", брадара - за "Мъже в черно". Сигурна съм, че има и още! (Помагайте...)

- отчаяна съм. Том Круз спаси света. А на прага го чакаше тъщата. *rofl* Скитам из музикалните телевизии. Хващам нещо много яко: Pendulum - "Slam" Яка е не песента, а клипа. Сериозно, тоя дебелак кат се разскача и моите краци ме задърпаха. xD После пускат клипа на "Du hast", но аз не мърдам защото обожавам всеки кадър от този клип. Всичко е толкова чисто и перфектно и накрая бум... Мъча се да се сетя кой от групата опитваха да горят...тъпа съм, не се сещам. Мисля си колко яка беше първата "Матрица"...

-пускам по погрешка NTV. "Матрицата" о.О Wtf? Втората. Бозичка с изключение на точно една сцена. Тази сцена. (в клипа е изрязана речта на Морфей, пък тя също е добра. А Нео и Тринити ме дразнят много. Развалят хубавата масовка на танцуващите хора.)

Доволна съм. Телевизорът все още може да ме зарадва, разплаче и изненада.

Атмосферата на филма е прекрасна - мръсния, обгазен Лондон, кулите на фабриките, облеклото на героите. Музиката също е много добра, не знам защо намерих толкова рецензии, че на Джони и Хелена не бива да им се дава право да пеят. Кръвта е малко твърде мазна и твърде светло червена, но е ефектна. Особено в първите 5 минути от филма.
Според мен, най-култовият герой в историята не е Джони Деп като психясалия бръснар. Не е и Алън Рикман като съдията-воайор (макар че техния дует "Pretty woman" е страшен...). Не е и Саша Барон Коен като маестро Пирели. Не и малкото хлапе, което лочи джин като смок. Не са и младежа и дъщерята на Суини, които въпреки малките роли са много свежи и сладки. От всички герои най-велика е Мисис Лъвет (Хелена Бонъм Картър). Убийствени физиономии, рязък глас, величествен външен вид, трезво мислене - страшна е. И пее наистина добре.

Наистина много свеж и приятен филм, създаден за да му се насладиш в голяма зала. Заради музиката, тъмнината и контрастиращата на всичко кръв.

TODD: For what's the sound of the world out there?
LOVETT: What, Mr. Todd?
What, Mr. Todd?
What is that sound?
TODD: Those crunching noises pervading the air!
LOVETT: Yes, Mr. Todd!
Yes, Mr. Todd!
Yes, all around!
TODD: It's man devouring man, my dear!

TODD: (spoken) These are desperate times,
Mrs. Lovett, and desperate measures are called for!

Но за "Животът на другите" бях чувала, че имам спомен и как правех някакви упражнения върху сюжета му.

Филмът е мрачен и тежък. Актьорите не са лъскави хубавелковци. На всичкото отгоре са немци. Мястото е ГДР, 5 години преди падането на Берлинската стена. Действието: процеса на разследване на писателя Dreyman. Заподозрян от Щази (идва от Staatssicherheit, или ДС), той бива следен от един от най-добрите агенти - Wiesler.

Wiesler е човек, за който може би се отнася определението "das Mann" - агент, отдаден на работата си, просто свръзка между службите, безчовечен, безчувствен, необичан. Външно е от онези типове, дето приличат на всички останали - нищо оригинално и забележително. Постепенно обаче той заживява с чувствата на следеното семейство - това на писателя и приятелката му. Дали открива в тях нещо от себе си или просто му дават импулс за добри дела, не мога да кажа, защото той е убийствено мълчалив тип. Лицето му е слабо изразително. И все пак, ако се вгледаш откриваш бурята бушуваща в душата му. Той зачерква цялата си кариерата, за да спаси писателя и приятелката му. Пише неверни доноси и дори скрива основното веществено доказателство.

Филмът няма хепи енд тип "и те живели щастливо до края на дните си". Напротив всеки от главните герои губи нещо безумно ценно. Но накрая писателят разбира за страшната добрина, която му е била сторена. И се отблагодарява за нея подобаващо.

Споменах импулс за добри дела по-горе. Това е чувството, което филмът остави в мен.

Филмът беше приятна изненада. Трилър. Главните герои се казват Марго и Алекс (всяка прилика с действителни лица е напълно случайна!). Той е педиатър, а тя - предполагаемо мъртва. Но нещо не е ясно. В един слънчев ден, някъде 8 години след нощта, в която е изчезнала Магито, Алекс получава някакво видео на пощата си и я вижда там. Малък лъч надежда? Пичът хуква да разравя историята, но хич не е единствения. Напрежение и един безутешен лабиринт през жени, мъже, свидетели, убийци и версии. Неподозирани факти изскачат и неподозирани неща се случват. Накрая всичко приключва там, където е започнало.

Филмът не е мрачен и зловещ. Слънчев е. Красив на моменти. Тук-таме има щипка хумор, второстепенните герои също са перфектни. U2 участват в саундтрака, който хич не е лош въпреки че Клинт Мансел отсъства. ^^

Изобщо, филм, след който съм в прекрасно настроение. Гледайте го! =)

На мен най-забавен ми беше момента, когато Макс психясва и вижда в метрото един мозък. И почва да го боцка с химикалка. В този миг се обажда приятеля ми, с който предната вечер бяхме циклили на една логическа задача. Първите му думи са "Открихме числото!". о.О В същия миг във филма Макс е прегазен от влак, естествено дълбоко в хюалюцинациите си, но ми стигаше за да се стресна здраво и да заподозра че и аз съм някъде във филма. XD Краят също не беше за изпускане, след 84 минути бавно стържене по нервите, филмът приключи брутално. Лъчът беше в другата стая и има радостта само да чуе ужасените ми викове. Сефте крещя от яд на филм.

Ей! Числото! Не съвсем накрая, ами нейде още в средата го откриваме с Бате Макс. Числото е *&%#*И^)((&*&^$$^. Не, бе, шегувам се.
Числото е: 884509627386359275033751967943067599621731590401694134 434007629683591574337516791197615733475195375920401694343151239621353184932676605 800621596380716399501371459954387507655892533875618750354029981152863950711207613

Иначе казано, число с 216 цифри. Светна ли ви Смисълът на Живота? Мен - не. Но филмът е задължителен за всеки, който е решил да твърди че харесва Д.А. и К.М.! Най-малкото интересно е да видиш първия опит на екипа, създал шедьовър като "The Fountain". :)