Е дългоочаквания ден дойде и ЩА-НЕЩА ще Кумувам или както се казва "Пии Куме тебе ти е ред" :D
Ще ме вземат в 13ч. и предполагам поне до 1ч. сутринта ще изкараме.
За първи път ще кумувам и ми е малко притеснено, но пък какво, това е бял кахър. Когато сме зле все така да сме :) .Малко ме е срам само, че не съм много добър в танците хоро и ръченица, но пък никой не е прерфектен !
Очаквайте снимки тези дни !На видео не се надявайте, няма да ме видите как се мятам като риба на сухо :)

Здравей ! Ти живееш във века на глобалната комерсиализация или на комерсиалната глобализация - както ти харесва.Стоките започнаха да се обръщат в духовни ценности, а духовните ценности-в стоки.Нямах предвид оралния секс.
И в този век ти си ежедневно заливан от реклами на продукти които "трябва" да си купиш.И толкова си свикнал с това, че вече под всяко нещо търсиш: Made In...(най-често China) и "Годно до...".
Казвам ти тези неща, защото този месец е по различен от обикновено за нас българите.За разлика от другите месеци през които има празници, този е месеца на славянската писменост-на КИРИЛИЦАТА !

Когато си дадеш сметка, че след SMS-ите и чатенето в Интернет, почти не използваш кирилица ,освен за дребни записки, осъзнаваш че всъщност ти си започнал бавно да я забравяш.Ще ти припомня че кирилицата е на второ място по използване в наши дни след латиницата.Което значи, че сме дали нещо наистина стойностно на света.Въпроса е повечето от нас(българите) да си отворим очите за тази истина.Че току виж някой "братски" народ пренапише историята и ни осъди за авторски права :) !

Всяка култура носи своите белези, които я крепят, те са основата й.Нашата основа е писмеността, без нея сигурно щяхме да сме провинция на Гърция или по лошо на "рязаните карабини" Турците.Заради нея и оцеляхме като народ през 5 вековното турско робство.
Богатството на езика ни е огромно и това е признат факт от всички.Замисли се над това!
24май е след 6 дни, така че имаш време да си "припомниш" как се използва кирилицата.Лесно е и зависи само от твоята воля и дух!
Ако не искаш кирилицата да се превърне в "мъртва" писменост (като гръцката или египетската) започни да я използваш,защото без носител тя не може да съществува!

А този носител си    ТИ!

В периода от 1970 до 2005 година браят на животните и растенията на нашата планета е намалял с една трета.
Това съобщава вестник “Дейли телеграф”, като се позовава на Световния фонд за дивата природа (WWF).

Според данните на фонда броят на популациите на земните видове е намалял с 25%, на морските – с 28%, а видовете, обитаващи сладководни водоеми – с 29%.
Темповете на измиране на животните и растенията не позволяват на страните от ЕС да приложат поетите през 2002 година задължения за предотвратяване на намаляването биоразнообразието до 2010-та, предупреждават от фонда.

Основните фактори, които влияят на броя на живите организми, са измененията в климата и човешката дейност, смятат във WWF.

Въпреки тревожната тенденция учените смятат, че биоразнообразието все още може да се спаси.
Фондът подготви отчет за изследването си за международния конгрес, който се проведе между 12 и 16 май в Бон. На форума се срещнаха 3000 участници от 147 страни.
Това е четвъртата среща на представители на страните, ратифицирали Картагенския протокол за биобезопасност, приет през 2000 година, отбелязва електронното издание ЛентаРу.

WWF следи динамиката на броя на животинските и растителни видове, чрез т. нар. индекс на живата природа. Той наблюдава популации на 1313 вида гръбначни в целия свят; изчислява се динамиката на изменение в числеността на популацията на всеки вид, след което се усредняват получените цифри.

Източник: Hicomm Magazine

Днес вървейки към вкъщи, уморена и намръщена, изтощена от работния ден, вглъбена в проблемите си, погледа ми попадна върху едно детенце. Беше седнало на тротоара, оглеждаше се плахо и плачеше... Хората го подминаваха... Почувствах се отвратително, една бучка заседна в гърлото ми и се спрях при него. Каза ми, че се е загубило... обясни, че знае номера на блока в който живее, но не може да стигне до там. Мястото ми беше познато и предложих да го заведа. Когато стигнахме пред въпросния блок, притеснена майка му стоеше пред входа си и също плачеше. Когато повдигна поглед и ме видя държаща за ръка малчугана, се усмихна и отдъхна... Прегърна детето си и в погледа й имаше само щастие.. Устата й повтаряха "Благодаря Ви, благодаря Ви." Тръгвайки по пътя си, се замислих колко хора подминаха това малко дете. Къде са им сърцата, къде е изчезнала добротата..
Случилото се ме накара да се сетя за теб, и това което беше споделил с мен преди време. Да, в тоя сив делник някой да ти се усмихне е рядкост.
На теб ти се искаше промяна, нови хора, нови неща.. По-добри от настоящите... Нямаше нужда да бъдеш играчка в нечии ръце, която във всеки един момент може да бъде захвърлена, а после, когато отново се сетят за теб, да знаят, че ще те намерят в оня същия тъмен и празен ъгъл-живота ти. Ти си обеща, че някой ден може да не те намерят там, чакащ внимание. Ще бъдеш тръгнал и няма да се върнеш. Никога.
Не би пожелал това, което ти търпя толкова години, дори на най-големия си враг. И едва ли някой те разбираше тогава.
Всеки смяташе, че те познава, че си елементарен, че могат да те въртят.. можеха, единствено защото им позволяваше, защото уважаваше останалите хора и техните проблеми, техните желания. А обръщаше толкова малко внимание на собствените си потребности.. Винаги готов да помогнеш с каквото можеш, наивно надявайки се, че все някога, някак си, някой ще забележи личността ти, това, което се криеше зад вечната усмивка..
Наивно наистина. В днешно време всеки гледа той само да е добре и не се интересува от другите. И ако може да използва някого за свои облаги, дори по този начин да го наранява, ще го използва докрай, ще изпие ако може и кръвта му, стига тя да е от някаква полза.
Така стоят нещата в тоя живот. Никой няма да ти помогне безвъзмездно. Хората са станали злобни, егоистични и незаинтересувани от околния свят. А той потъва ден след ден в тази мръсна кал, която оставяме ние хората. Малко са тези като теб, които още наивничко и тайничко смятат, че могат да го променят или подобрят посредством добротата,честността или поне чрез усмивката.
Суровата действителност рано или късно смачква смелите оптимисти, а тези, които успяват да запазят пламъчето си, просто се борят да останат на повърхността, борят се за жалкото си съществуване.. И все пак, още има хора, които таят надежда, такива-приличащи на теб, вярващи, че бъдещето пред нас ще бъде по-светло, а човечеството по-добро.
Такъв беше ти, живя достойно, но вече те няма сред нас, за да ни сгряваш с онази вечна твоя усмивка. Спомена за нея обаче, никога няма да избледнее.. нито това, че ти беше стимул и сега това, че не споделяш вече дните ни, а си на по добро място, е още по-голяма причина да бъдем по-добри.. Защото не вярвам, че ти си отиде напразно, и знам, че Господ прибира добрите хора при себе си, а ти беше най-добрия човек когото познавам..
Почивай в мир.

Автор: Mality

Това,което ще напиша.. би трябвало да го споделя с приятел или близък човек,но не останаха хора,които да изслушат проблемите ми и да споделят болките ми..Аз събирах и търпях..слушах и съветвах,плаках и утешавах..Брой незнам на хората,които са излели душите си пред мен..Живях с техните болки,а забравях моите.. Помагах за техните връзки,погубвах моите,създадох много имиджа.. а започнах да губя своя... Изстрелях почти непознати нагоре в йерархията,а самата аз слязох стъпало надолу..Изучих неуките,уважих бездарните...но уважение към мен не видях.Спасих десетки..но сега незная как да спася себе си.
Израствайки видях много неща.. Минах през много препядствия.. Много несполуки имах и много трески се забиха в краката ми по пътя..Спъваха ме дървета и камъни,падах и ставах,връщах се хиляди пъти,но не се отказах.Спирах,почивах и продължавах напред,споделяйки всичко,което съм видяла по пътя си..и сочейки на тръгващите след мен правилната посока.Зная,че не съм еднинствената,която се е чувствала така.Днес,ден незнам кой от недългия ми земен път на младото тяло..душата ми блуждае.Натрупала опит от неща,които не е нормално да е изтърпяла на тези години.Много хора се поучиха от грешките ми,много хора чуха съветите ми,но в последствие забравиха от кого са ги получили.Забравиха съществуването ми,легнаха на чуждата мъдрост... неосъзнавайки,че не знаят и полувината от нея,и че казаното преди се изчерпва след време.Идва момент,в който отново им трябва помощ и приятелско рамо.Но него го няма.
С риск да звуча самохвално,егоистично...вярвам в правотата си.Капка по капка събирах проблемите на познатите си,и давах всичко възмножно от себе си,за да се разрешат.Загърбвах собствени чувства,за да угодя на чужди.Премълчавах болката,стисках зъби и с усилие празнувах с щастливите.Сърцето беше отворено за всеки,който търси утеха и разбиране,за всеки,който има нужда от помощ и изслушване.Нямаше кой да изслуша мен.И да разбира се,че и аз имам нужда понякога от истинско приятелско рамо..Но,за да се облегна,първо трябваше да си платя..Да засвидетелствам,и да купя една предгръдка.
Търпението е най-силната ми страна.Но то понякога се изчерпва...Наивна съм,да,признавам си.Най-голямата грешка в мен е това,че безрезервно вярвам в изконната доброта на човека.Винаги виждам светлото,слагам на заден план пороците.. и явно това днес ме съсипва.Боли,когато се огледаш и не видиш друго освен празнота.Раздал си всичко,и чувството че си се превърнал в кошче за душевните отпадъци на другите,те сломява още повече.И идва онова толкова познато,и толкова плашещо чувство,а именно - самотата.Винаги съм се плашела от нея..страхът от това да нямаш онова бленувано рамо.Когато си слаб,дори да нямаш нищо друго,освен един човек до себе си,ето тогава си най-богатия.Да поплачеш,да споделиш.. А не като мен да преглътваш и натрупваш в себе си всяка тъга,справяйки се сам с трудностите,знаейки че не мога да разчитам на друг.А как мечтая да има някого,на когото мога да се обадя по всяко време дори само за да чуя гласа му.Да знам,че има някого зад гърба ми и че ме подкрепя.Така ,както подкрепих доста хора.. но не успях явно да заслужа тяхната подкрепа.Когато имаш житейски опит,като моя,понякога се случва така,че сам не можеш да се довриш на друг.Идва един момент,в който всички предателства ти алармират за следващо...Тук е инстинктът за самосъхраняване..Който подсъзнателно те кара да се затвориш в черупката си и да не показваш носа си навън.Въпреки че ми се случва точно това,сега осъзнавам че има една вратичка в моята черупка,която допусна много хора..и днес те разрушават покъщнината ми.Никога не съм очаквала да ми се връща това,което съм дала.Единственото нещо,което очаквах и което исках беше, и е уважение.Дори най-големите врагове се уважват.А аз постепенно осъзнавам,че дори най-близките ми хора,тези които допуснах най-близо до себе си и с които споделих целия си опит,не ме уважават.Редица деиствия,хиляди думи и погледи,които ме нараняват до такава степен,която ме кара да избирам така страшната и омразна самота,пред контакта си с тях.Не зная дали те самите осъзнават как бавно ме убиват и стъпкват.. Или пък го правят нарочно.Незнам.
Странното е,че при толкова неща през които съм минала,които съм преодоляла и са ме направили дори по-силна,неща,които попринцип или сломяват или убиват...или довеждат до деградация на душата,не са ме засегнали.А едни хора,недорасли да разберат смисъла на казаното и да оценят това,което получават даром..ме нараняват повече.Имало е дни в които си мисля,че би било добре някога да ме бяха убили наркотиците,отколкото да преживявам днес това потъпкване на моралните ми ценности и привързаността ми. Замисляйки се,как да продължа..притъпявам болката и се изправям.. единствения начин,който сега виждам е да спра да прощавам.Вярвам в втория шанс, и смятам че всеки един добър или лош,го заслужава,но не смятам че в живота има 3-4 втори шанса,такива каквито аз давам.Докато прощавам още и още,ножа ще продължава да бъде забит в гърдите ми,да се върти и забива все по-навътре,докато накрая не пробие сърцето.А тогава незнам дали ще има спасение.
Да,може би аз самата имам нужда от един втори шанс.Да затрия всичко,което ми е причинено.Оставяйки го зад себе си като част от житейския опит.Трябва ми една крачка напред на чисто.С нова обастановка,с нови хора.. и с ново желание за живот.Защото съм на път да го изгубя,защото ако остана тук,ще продължа да задълбавам и ще стигна до това което ме ужасява и плаши- до пълната самота.
Смятам,че не само аз, а и много други лутащи се и търсещи доброто начало,заслужават да имат шанс за една нова,бяла страница.И пожелавам на всеки,които има нужда от нея,да намери силата и начина да я обърне,и да намери своя път.Надявам се не съм ви отегчила,а съм ви накарала да се замислите за следващия ход на шахматната дъска на живота си.А за себе си се надявам,да успея да възстановя търпението и да утроя волята си за нов ход напред.
МИР.

Автор: Коко Стоянов

Гледал/а ли си "Неудобната Истина" на Ал Гор или поне някой от филмите по "Discovery Chanel", за последиците за планетата ни в следствие на начина ни на живот ... ? Предполагам, ДА !Тогава сигурно си наясно, че "ТИ" си виновен(на) за глобалното прецакване на планетата!ОК не се обиждай, под "ТИ" имам предвид човека.

Винаги съм се "възхищавал" на стремежа ни към самоунищожение.Стремеж да бъдем ГОСПОДари на света и да правим с него каквото си искаме.Да ама ефекта от този стремеж доведе до изчезването на много голяма част от екосистемата ни.Ефектът на доминото, при който изчезването на една екосистема води до изчезването на всяка следваща и т.н.

И въпреки това нито ти, нито аз ще си променим начина на живот, защото по друг начин не знаем как се живее, а и да знаят някой от нас пак няма да го направим, защото историята е доказала, че сме достатъчно глупави.Ще си караме колите с супер-мега яките 150коня и три умрели магарета под капака и ще тровим всяка жива твар, ей така за собствено удовлетворение, за да й покажем на гадинката, че ние сме ГОСПОДари на света. Архитекти на своето собствено унищожение.

Винаги когато се замисля на тази тема си спомням за първата част на "Матрицата".Където агент Смит обясняваше на заловения, завързан и пребит Морфей, че всяко живо същество на тази планета е намерило естествен начин да живее в хармония с природата, а когато ние се заселим някъде изконсумираме всичко докато не го превърнем в пустиня, ние сме "рака" на планетата.Жалко,нали!

Въпреки това аз и ти пак няма да си променим начина на живот и ще замърсяваме реките и океаните докато не ги превърнем в едно огромно необитаемо блато.И отново, за да угодим на собствената си тъпотия и егоизъм.Не отричам техническия прогрес и неговите производни.Решението на проблема не е да се лишим от тях, а да живеем с мярка.Когато чуя някой да казва, че живота е един и трябва да вземем каквото можем от него, да грабим с пълни шепи ми става смешно, защото човек не осъзнава, че не граби от някой друг, а граби от себе си, граби от бъдещето на децата си, които винаги плащат за грешките на родителите си.Карма ли е де да знам.

Картината която ще опиша може и да не ти хареса или да не се съгласиш с нея, а и се надявам да не изляза прав за това.Но мисля, че в ако все пак не стане някоя световна мизерия и някой не натисне пак копчето на атомните бомби, бъдещето ще бъде осеяно с катаклизми и масово изчезване на цивилизации, ще се научим да живеем в хармония с природата, но ще оцелее много малка част от сегашното ни 6.5милиардно население.

Спомни си 2004г. когато земетресението в близост до Индонезия уби над 250 000 души и заличи цели градове от света.Макар че това се води за "нормално" природно бедствие, плъзнаха слухове, че може би е причинено от тайни подземни ядрени опити.Но това са слухове, надявам се неверни!

Сега се сещам и за още един не много известен факт, който се е случил през средата на миналия век, когато е създадена атомната бомба.За период от няколко години между 1945г.-1962г. по територията на цялото земно кълбо са направени """2084""" опита с атомни бомби !!!

Официален брой тестове до сега:

- САЩ - 1054
- СССР - 715
- Великобритания - 45
- Франция - 210
- Китай - 45
- Индия - 6
- Пакистан - 6
- Северна Корея - 1

Това са напълно реални атомни бомби с изключителна мощност, в следствие на което е изчислено, че въртенето на земята се е забавило, което води до климатични аномалии от всякакъв тип.Като най мощната досега е "Цар Бомба"-названието на водородна бомба, най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания.Мощността ѝ се равнява на 50 мегатонов тротилов еквивалент или близо 2500 пъти по-мощна от втората атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километра от полигона прекъснала за час.

Всичко е документирано и заснето.Аз лично съм гледал филма за тези опити по телевизията http://www.vce.com/atomcentral.html

А оттук можеш да свалиш и филма "Trinity and Beyond"

Цифрата мен ме стресна честно казано, в някой тестове дори участват войници като опитни мишки.

Може би ти звучи невероятно и аморално, но в онези времена, когато не се е знаело за дълготрайния ефект на атомната бомба върху природата и човека, никой не се е противопоставил на това.То това си е в човешката природа да използваме метода на "опита и грешката" и чак след това да мислим за бъдещето.

Дали ще се научим да живеем в хармония с природата някога...не знам, но знам, че аз и ти можем да повлияем на негативните промени като водим по целесъобразен начин на живот и не замърсяваме повече от неизбежното за времето в което живеем.

Твърди се че до 2050г. запасите на петрол ще бъдат изчерпани почти напълно, затова и трябва да инвестираме в нови начини за добив на енергия, ок , тези начини и днес съществуват, но икономическите интереси на хората спъват по бързото им внедряване в живота. Ал Гор го илюстрира много добре във филма си с примера с везната, на едната страна постави златото като символ на печалбите от продажбите на петрол и изкопаеми горива, а на другата ...земята !!!Защото извода е ясен, ако нямаме дом/планета/ за какво ни е "злато"?!

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

Автор: Коко Стоянов

Реших да изкажа мнението си за тазгодишния "Музикален идол" и причините за неговия провал. Както и за избора на жури и последствията от тази основна грешка на продуцентите, според мен естествено. Целта ми е да обърна внимание на някои основни ценности, които бяха потъпкани и дори осмивани, за съжаление.

Както често сме свикнали да виждаме в България, когато един продукт(предаване) се продава добре и е харесван(о), винаги ще се намери някой, който да го развали. И не защото ще спечели от това, а защото този някой си е въобразил, че ако преправи този успешен продукт, то той ще бъде два пъти по-успешен. Не харесвам израза "българска работа", защото не живея с предразсъдъци, а и има достатъчно факти, които да оборят това. Всяка една работа, независимо от кой се върши, трябва да се върши с професионализъм и УСЕТ. Въпреки, че уважавам труда на продуцентите на втория сезон на "Музикален Идол" (Иван и Андрей ), те не успяха да се справят с тази задача. Самият избор на жури беше първият пирон в "ковчега" на предаването. Реакциите на зрителите още преди старта бяха красноречиви, че тази работа "няма да я бъде" и това си пролича на предварителните кастинги. Когато кандидатите заставаха пред журито в очите им ясно се четеше Неуважение, като изключим единствено отношението към Вили Казасян, който отдавна се е доказал с качествата си пред нас. Но как да уважаваш някой, който не познаваш! Ок , Есил Дюран е известна личност, но въпреки това голяма част от зрителите не я уважават, заради факта, че е фолк певица, както беше и с Глория в първия сезон.Това разбира се не е фатално, защото само няколко предавания бяха нужни, за да видим, че тя има качества като певица и човек.

Люси Дяковска: Хмм...може би 10% от хората в България бяха чували за нея и успехите й зад граница. Лично аз бях от тези 10% и то защото преди няколко години тя беше гост с групата си No Angels в Шоуто на Слави. Въпреки това, въпреки нейните безспорни качества и успешна кариера, тя нямаше място в това жури, защото хората в България не я разпознаваха, хората не припознаваха в нея авторитета, който ще ги води. Тя тепърва трябваше да представи себе си. Лично мен Люси ме дразнеше в началото, не заради самочувствието си, което си има своята основа, а защото много малко знаех за нея и като човек, и като певица.

За Вили Казасян или хубаво, или нищо!
И тук идва ред на Фънки! Този „мил” човек, който предизвика толкова различни реакции в хората и който, за добро или за лошо, показа, че да се държиш с хората като с отрепки и да ги обиждаш публично в България е ОК!

Простотията, пренесена от улицата на екрана, мен лично ме разочарова много, защото едно е да кажеш на някой „Ти си грозна като смъртта” пред 10 души, а съвсем друго е да го обиждаш публично пред 8 милиона. И то без да се замислиш, че този човек има семейство, приятели, познати, които ще се почувстват много зле от това. Никой не направи сериозна забележка на това поведение, а някои дори окуражиха Фънки, защото според тях "те си го заслужават" !!!
Е къде е границата, питам аз? Трябва ли да правиш "шоу" на гърба на хората, като им се подиграваш? Трябва ли да смажеш нечие самочувствие, само защото той не може да пее? Всеки има право да изрази себе си както иска, а ако не го харесваш можеш да му го кажеш спокойно и да го отпратиш със здраве, както се казва. Но НЕ! Фънки целенасочено се гавреше с кандидатите и правеше всичко възможно да ги обиди максимално. И тези обиди идват от човек, който нито има перфектното тяло, нито има перфектната дикция или талант за пеене, нито авторитета на знаещ и можещ. Като, например, смешните негови подигравки с пеенето на английски, та самият той не може да произнесе правилно името на човек /ПРИМЕР: Кали Минок, вместо Кайли Миноуг).

Затова и не оправдавам поведението на Иван Ангелов и повечето зрители към него. Той си го заслужи!
Казусът Иван Ангелов: Този човек стана трън в очите на всички от екипа на предаването. Поведението му беше абсолютно неправилно, но аз го подкрепях и се радвах, че се отнасяше така с всички. Ще обясня защо мисля така. Защото лично за мен той беше човекът който натри носа, както на Фънки, така и на продуцентите.
Има една поговорка - "Каквото повикало, такова се обадило", и Иван Ангелов я показа на практика. Не защитавам самото му поведение по принцип, като модел на подражание, а поведението му конкретно в случая към екипа на предаването.
Изкривените представи на журито и продуцентите за това как трябва да изглежда музикалният идол на България и представите за "шоу" доведоха до всички последствия свързани с Иван Ангелов.Нима някой трезво мислещ човек не видя в началото, че той се държеше идиотски и заради това не трябваше да бъде допускан по-напред!? И за слепец беше ясно, че Иван А. не показа как може да пее и затова не трябваше да продължава. Но НЕ, журито и продуцентите искаха „шоу”, а не пеене! Е както се казва в такива случаи - "На ти шоу"! Оправдавам Иван А. , защото те си го заслужиха. Заслужиха си го и заради подигравките с онова момче, което представиха като "Майкъл Джексъна на кроасаните". Заради това, че въпреки че виждаха, че той нито може да пее, нито да танцува, те го поканиха след кастинга на един от малките концерти, само за да му се подиграват, да има СЕИР!
Заслужиха си го и заради онова циганче, което си мислеше, че може да пее песни на Марая Кери. Оставиха го да стигне чак до края на кастинга, а хора, които можеха да пеят отпадаха преди него. И пак заради СЕИРА!
Заслужават си го и заради вулгарното отношение към момичето с тънкото гласче, което пееше песента на Rihanna - Umbrella. Мен лично ми стана много тъжно, когато Иван и Андрей влязоха на кастинга с балони хелий и раздадоха на всички и й се подиграваха в очите. И отново те пуснаха момичето напред в кастинга, за да има още СЕИР!
Заслужават си го и заради "Кен лий" на Валентина Хасан, макар че това стана световен хит! Да, жената нямаше понятие от английски и изпя песента много смешно, но като запазена марка на "Сеир идол" пак я поканиха на малките концерти да си направят "шоуто" с нея. Наскоро в Интернет се завъртя клип, на който Марая Кери видя изпълнението на Валентина Х. и евала на реакцията й, защото самата тя, Марая, не се подигра на изпълнението, а каза спокойно, че "...всеки, който иска може да интерпретира песента и да я изпее според възможностите си..."!!! Значи Марая, поп-иконата на две десетилетия, може да каже - "Ок няма проблем", а световно неизвестното жури и продуценти могат да се подиграват. А сега може би ги е яд, че една пародия на един световен хит стана именно световен хит /5,678,336 гледания в YOU TUBE/! Противниците на това ще кажат, че по света ни се подиграват за това изпълнение, но според мен не е така. Защо? Защото има два вида осмиване - едното е положително, а другото - злобно!
Е аз мисля, че е първото, заради начина, по който имитират това изпълнение. Нито един не каза лошо за България, нито един не обиди Валентина, а и самата Марая Кери беше положително настроена към тази пародия. Точно, защото това се възприема като пародия, както при пародията на един филм, прави се за да се погледна на даденото нещо от забавната част, но не по злобен начин!
Другите участници в "Музикален идол" тази година не блестят с нищо според мен, нито с уникален певчески талант, нито с визия, нито с харизма. Ако ги съпоставя с участниците от първия сезон, веднага се сещам поне за 5-6 от тях който не само мога да назова по имена (Теодор Койчинов, Преслава Пейчева, Пламен Пътов, Кремена ,Валентина...), но и мога да си спомня уникалните им изпълнения на сцената.Уникални гласове, уникални хора! Всеки от тях имаше уважение към жури и екип, всеки имаше уважение към другите участници, а тази година като че ли всички са егоисти вглъбени в себе си. Еуфорията от това да станеш известен изкриви представата за музикален идол тази година. Типичен пример е самовлюбеният ДениславА /няма печатна грешка, ако си мислите това :) /, това момче толкова си е повярвало, че е звезда че преиграва сериозно със себе си. Важно е да имаш добра визия, която той определено има, но трябва и да имаш характер, който да те държи на земята, защото от високо се пада лесно. Някак си кандидат-идолите забравиха, че ИДОЛ те правят хората, а не първото място в предаването! Титлата от миналата година беше абсолютно и тотално заслужена от невероятната Невена Цонева /за която ще напиша специален текст някой ден/, защото тя притежаваше всички качества, за да стане ИДОЛ!

За съжаление тази година такъв човек липсва !Ще обобщя с това, че провала на шоуто тази година беше предначертан още в началото с избора на жури, а в последствие и с налагането на сеира като основен източник на "Шоу"! Рейтинга тук не е показател за качество и дори той да е бил висок в един момент, то не е било заради нещо градивно.Потвърждение на мнението ми, беше едно изказване на Иван Ангелов веднага след като го изгониха, а то беше - "Музикален Идол BG...Е*ати порнографията, самият факт, че допускате някакъв селянин да ви прави шоуто и да ви храни, за к'во говорим, за к'во говорим..."
Дори другите кандидат-идоли не се изказаха гневно към него и го подкрепиха като талант, което какво казва...ами, че те също мислят, че предаването куца!!!
Докато в България всеки се опитва да прави "шоу" на гърба на другия, дотогава и ще гледаме ниско качествени предавания. Не е нужно да си гадател за да проумееш тази проста истина!

Прочети в IMAGE.BG

Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Училище, Даскало, Школо - всички наричате това място според нагласата си към него.Едни от вас са все още ученици или студенти, други вече сте преминали този период в живота си, но поне пред себе си признавате за положителните си чувства към него. Някой от вас ще кажат обратното, но може би се страхуват от евентуални кфалификаций, като - зубърчета, бележкари... и подобни мнения от този род. (Комформизъм* б.р.) В джунглата на живота училището, като че ли остана единственото място, в което процентите приятни преживявания клонят винаги над 50%. Днес живеете във века на информационните технологии,ежедневно ви залива океанът Интернет, информацията е по-достъпна от когато и да е било и въпреки това доброто старо даскало си остава мястото където най-добре ще се подготвите и образовате. Няма да разглеждам всичките му форми естествено - вие си ги знаете! И всичко това безплатно! То е място, в което се усъвършенствате - за без пари - защото безплатен обяд в живота няма колкото и да ви се иска. Буквално сте поставени в едно "сито", което като песечинки ви пресява и оставя най-ценните камъчета. Чрез него се формират личностите у вас, които по-късно ще заемат своето място в живота. От вас единствено зависи към коя обществена класа ще отидете - работническа или управленска. На всички им се ще да са от втората, а борбата там е жестока. В случай, че не се подготвите, както трябва животът ще ви покаже и другият "път", за съжаление по-трудният. Виждате, че по-изгоден е първият вариант така, че се стягайте и се постарайте да тренирате ума си навреме, защото "неволята" е вашата алтернатива. А успехът изисква жертви,които са значително по-малки в училище. Йерархията в него ви моделира допълнително, а мястото което заемате или сте заемали отново зависи от волята ви за успех. Сега си спомнете за моментите, когато сте били малчуганите, които тичат в междучасието по двора, когато бяхте напръщелите от хормони "новопубертети" или пък студентите с техните нестихващи купони... Хубави спомени НАЛИ! Когато загубите нещо оценявате какво за вас е то и какво място е заемало в живота ви. Тогава се сещате за учителите, които сега ви се струват като ангели в сравнение с мнението ви за тях преди това. А уважението идва, когато осъзнавате, че те са хора приели да работят втората по-хуманност професия след медицината. По-добре късно от колкото никога, все пак. Училището не дава свръхестествени способности, нито всичко което трябва да знаете, то ви изгражда основите на пълноценни хора с ценностна система и увереност в себе си, в собствените си способности, за да имате успехи в живота. Възпитайте у себе си нагласата на малко по заден план да оставяте забавленията. В бъдеще време ще берете плодовете на постоянството си, бъдете сигурни. Днес това среща известни противодействия. Един от законите на Нютон гласи, че "На всяко действие съществува равно по сила и противоположно по посока противодействие". От това следва, че противодействията спрямо училището явно са претърпели значителни мутации, в действителноста! "Но защо става така"? - отговорите варират от некъдърноста на правителствата, до пасивната позиция на обществото към подобни проблеми. Обществото все още не се впечатлява достатъчно от "галопиращата" деградация. Безучастното наблюдение влошава нещата и прави живота ни по-труден отколкото е. Не се отчайвайте, борете се, защото и сам войнът е войн. Има толкова много скрити таланти, а няма кой да им подаде ръка, да свали бариерата пред тяхната мечта. Силата е във вас, вие определяте хода на времето и собствената си съдба, тя не е предначертана. Обществото гледа как се развива чужбина, колко уредено живеят, но никой не прави крачка за да успеем и ние, оплакваме се и хленчим, но това не помага. Икономическата обстановка не е основната причина за състоянието на образователната система, на която и да е държава. Днес всички сме изправени пред предизвикателството да задържим "прозорецът отворен" или да позволим той да се затвори оставяйки всичко да потъне в мрак. За всеки от нас училището е нужен и важен период, който трябва да минем успешно. То е една пътеводна светлина към успеха !

Някой права запазени Криейтив Комънс договор